— Не ти влиза в работата, джудженски бог! — озъби се Нехбет и се извърна — да не гледа този ужас. — Махай се оттук.
— Тези деца са под моя закрила — продължи да упорства Бес.
— Не те познавам — възразих аз. — Днес те срещам за пръв път.
— Я не говори глупости. Сама изрично ме помоли да ви пазя.
— Не съм викала патрул по бански!
Бес скочи от лимузината и след като се приземи пред моя кръг, застана между мен и Баби. Отзад джуджето беше още по-ужасно. Гърбът му беше космат като палто от норка. На банския пишеше: „Гордостта на всички джуджета“.
Бес и Баби започнаха да обикалят и да се дебнат като борци. Богът песоглавец замахна да хване джуджето, то обаче беше пъргаво. Покатери се по гърдите на Баби и го фрасна с глава по носа. Песоглавецът залитна назад, а Бес продължи да го удря, като използваше лицето си за смъртоносен таран.
— Не го наранявай! — креснах аз. — Това е дядо ми!
Баби се свлече при перилата. Примига в опит да се ориентира, но Бес му духна и миризмата на къри явно дойде на песоглавеца в повече. Краката му се подкосиха. Тялото му потрепери и започна да се смалява. Той се свлече на тротоара и се стопи — преобрази се на набит беловлас пенсионер в дрипава жилетка.
— Дядо!
Не издържах. Напуснах защитния кръг и изтичах при него.
— Нищо му няма — успокои ме Бес. После се извърна към богинята лешоядка. — Сега е твой ред, Нехбет. Махай се.
— Откраднах честно и почтено тялото! — завайка се тя. — Тук ми харесва!
— Изпроси си го.
Бес потърка ръце, пое си дълбоко въздух и извърши нещо, което никога няма да успея да залича от паметта си.
Ако просто кажа, че е направил физиономия и е креснал: АУУ!, ще бъде вярно, но изобщо няма да предаде ужаса.
Главата му се изду като плондер. Челюстта му увисна като откачена, докато устата му не стана четири пъти по-голяма. Очите му изскочиха и се уголемиха до размерите на грейпфрути. Косата му щръкна право нагоре — като на Баст. Бес разтръска лице, размаха слузест зелен език и ревна: АУУУУ! толкова силно, че звукът прокънтя по Темза като топовен изстрел. От този взрив на неподправена грозотия перата по дрехата на Нехбет се надигнаха и тя пребледня като платно. Същността на богинята се изпари като тънка хартия, отнесена от буря. Единственото, което остана от нея, беше зашеметената старица по пеньоар на цветя, която бе седнала на уличната лампа.
— О, майко мила… — простена баба и припадна.
Бес подскочи и я хвана, преди да е цопнала в реката. Лицето на джуджето пак си стана нормално — е, най-малкото нормално грозно, — след като то положи баба на тротоара до дядо.
— Благодаря ти — рекох му. — А сега ще се облечеш ли?
Той ми се ухили със зъбестата си усмивка, без която със сигурност можех да мина.
— Права си, Сейди Кейн. Виждам защо Баст си те обича.
— Сейди! — простена дядо, след като клепачите му потрепериха и се отвориха.
— Тук съм, дядо — уверих го и го погалих по челото. — Как се чувстваш?
— Кой знае защо, ми се яде манго — отвърна той — погледът му беше разконцентриран. — И може би насекоми. Ти какво… спаси ли ни?
— Всъщност не — признах си. — Приятелят ми тук…
— Разбира се, че ви е спасила — потвърди Бес. — Много смело момиче имате. Добра магьосница.
Дядо насочи поглед към Бес и се свъси.
— Тъпи египетски богове по тъпи бански, с които се вижда всичко. Ето защо не правим магии.
Въздъхнах от облекчение. Знаех, че щом дядо е започнал да се оплаква, значи ще се оправи. Баба още беше в безсъзнание, но дишането й изглеждаше равномерно. Цветът се връщаше по бузите й.
— Е, да вървим — подкани Бес. — Простосмъртните са готови да щурмуват моста.
Погледнах към загражденията и видях за какво ми говори. Събираше се отряд за бързо реагиране — тежковъоръжени мъже с пушки, гранатомети и вероятно още много други забавни играчки, които можеха да ни убият.
— Лиз, Ема! — извиках аз. — Помогнете ми с баба и дядо.
Приятелките ми дотичаха и се заеха да помагат на дядо да седне, но Бес каза:
— Не могат да дойдат.
— Моля? — подвикнах. — Но нали току-що каза…
— Те са обикновени простосмъртни — продължи джуджето. — Не участват в издирването, което провеждаш. Ако искаме да вземем от Влад Меншиков втория свитък, трябва да тръгваме незабавно.
— Знаеш за това?
После си спомних, че Бес е разговарял с Анубис.