— Виждат ли ни? — попита Сейди.
— Руснаци — отвърна Бес с нещо като недоволно възхищение. — Много са суеверни. Ценят магията. Тук трябва да внимаваме.
— Идвал ли си и друг път? — поинтересувах се аз.
Той ме погледна така, сякаш питаше: „Не е ли очевидно?“, сетне посочи от двете страни на автомобила. Бяхме се приземили между два каменни сфинкса върху пиедестали. Приличаха на много сфинксове, които бях виждал — с човешки глави с корони и тела на лъвове, — за пръв път обаче се натъквах на сфинксове, които са покрити със сняг.
— Истински ли са? — попитах.
— Древноегипетските реликви, които са разположени най-северно в цял свят — обясни Бес. — Пренесени са от Тива чак тук, за да украсяват новия имперски град на Русия, Санкт Петербург. Както вече казах, всяка нова империя иска късче от Египет.
Момчетата отвън още крещяха и блъскаха по автомобила. Едно счупи бутилка в предното стъкло.
— Хм, дали да не се преместим? — каза Сейди.
— Няма нужда — отвърна Бес. — Русначетата открай време се струпват при сфинксовете. Правят го от векове.
— Но тук сякаш е полунощ — включих се и аз. — И вали сняг.
— Споменах ли, че са руснаци — каза Бес. — Не се притеснявайте. Аз ще имам грижата.
Той отвори вратата. В мерцедеса нахълта леден вятър, но Бес слезе, въпреки че беше само по бански. Хлапетиите побързаха да се отдръпнат. Влизах им в положението. Бес каза нещо на руски, после ревна като лъв. Тийнейджърите изпищяха в един глас и се разбягаха.
Очертанията на Бес сякаш се нагънаха. Когато се върна в колата, той вече беше облечен в топло зимно яке и си беше сложил ушанка и подплатени ботуши.
— Видяхте ли? — попита. — Много са суеверни. Знаят достатъчно, за да избягат след появата на бог.
— Да, мъничък космат бог по бански костюм — подметна Сейди. — Какво правим сега?
Бес посочи към един дворец от златистобял камък, греещ на другия бряг на реката.
— Това там е Ермитажа.
— Чувал съм за него — казах аз. — Там е живял царят. Сега е музей. Най-богатата древноегипетска колекция в Русия.
— Предполагам, че татко те е водил тук — обади се Сейди.
Мислех, че вече сме надживели ревността й, задето татко ме е водил да обикалям с него света, но от време на време тя пак избиваше на повърхността.
— Така и не го посетихме — отвърнах аз. — Веднъж татко получи покана да чете лекция в Ермитажа, но отказа.
Бес се засмя.
— Постъпил е разумно. Руските магьосници посрещат на нож чужди хора. Бранят със зъби и нокти територията си.
Сейди се взря в реката.
— Искаш да кажеш, че щабквартирата на Осемнайсети ном е вътре в музея, така ли?
— Някъде там — потвърди джуджето, — но е скрита с магия, защото така и не съм успял да намеря входа. Онова, което гледаш, е Зимният дворец, където навремето е живял царят. Зад него има комплекс от други постройки. Чувал съм, че ти трябват цели единайсет дни, за да разгледаш всичко от колекциите, изложено в Ермитажа.
— Но ако не вдигнем от сън Ра, след четири дни ще настъпи краят на света — напомних аз.
— Ако е минало полунощ, вече са три — поправи ме сестра ми.
Трепнах.
— Добре че ми напомни.
— Затова направете кратката обиколка — препоръча Бес. — Започнете с египетското крило. Партерният етаж в основната сграда на музея.
— Ти няма ли да дойдеш с нас? — попитах го.
— Той не може, нали? — предположи Сейди. — Както Баст не можеше да влезе в къщата на Дежарден в Париж. Магьосниците правят на щабквартирите си магии, за да не проникват в тях богове. Нали?
Бес направи още по-грозна физиономия.
— Ще ви заведа до моста, но по-нататък не мога да отида. Ако прекося река Нева близо до Ермитажа, ще задействам най-различни аларми. Ще се наложи да проникнете някак…
— Да проникнем посред нощ в музей — промърмори Сейди. — Все ни върви на такива неща.
— После трябва да намерите входа на Осемнайсети ном. И не допускайте да ви заловят живи.