Влад Меншиков правеше магията така, сякаш е нещо, което върши всеки ден. Продължаваше да напява: тирбушонът започна да се топи, а заедно с него и демонът. Старецът пусна на пода парчето глина: червените йероглифи, с които бяха написани различните имена на демона. С последна вълшебна дума Меншиков стъпи върху парчето и го натроши. Смърт на тапите се разпадна заедно с веригите и всичко останало.
Обикновено не ми е жал за тварите на Подземния свят, но пряко волята ми на гърлото ми заседна буца. Не можех да повярвам, че Меншиков се е отървал с такава лекота от слугата си колкото да захрани с енергия по-силна магия.
Веднага щом демонът изчезна, огънят върху жезъла на Меншиков угасна. Около кръга за призоваване припламнаха йероглифи. Голямата зелена съдина се разтресе и отвътре гръмна гърлен глас:
— Здрасти, Владимире. Отдавна не сме се виждали.
Сейди ахна. Наложи се да й запуша устата, за да не се разпищи. И двамата познахме гласа. Помнех го прекрасно от Червената пирамида.
— Сет. — Меншиков дори не изглеждаше уморен от това, че го е призовал. Говореше ужасно спокойно, въпреки че се обръщаше към бога на злото. — Трябва да поприказваме.
Сейди избута ръката ми и прошепна:
— Да не е полудял?
— Писалището — рекох аз. — Свитъкът. Трябва да го вземем. Още сега.
Както никога сестра ми не започна да спори. Затърси нещо из чантата си.
През това време голямата зелена съдина се заклати, сякаш Сет се опитваше да я преобърне.
— Малахитова ваза? — възкликна подразнено богът. — Хубава работа, Владимире! А аз си мислех, че сме приятели.
Смехът на Меншиков прозвуча така, сякаш някой душеше котка.
— Нямам равен, когато трябва да се озаптят зли духове, нали? А в това помещение има повече малахит, отколкото където и да е другаде по света. Императрица Александра е постъпила доста мъдро, като е поръчала да го вградят във всекидневната й.
Вазата изтрака.
— Но тук мирише на стари монети и е прекалено студено. Седял ли си някога в малахитова ваза, Влад? Аз не съм дух. И щях да съм много по-бъбрив, ако седяхме един срещу друг и пийвахме, да речем, чай.
— Опасявам се, че няма да стане — отвърна Меншиков. — А сега ще отговаряш на въпросите ми.
— О, така да бъде — рече Сет. — Бразилия ми харесва за Световната купа. Бих препоръчал да влагаш в платина и в малки предприятия. И тази седмица щастливите ти числа са две, тринайсет…
— Не тези въпроси! — тросна се Меншиков.
Сейди извади от чантата буца восък и трескаво се зае да вае от нея някакво животно. Знаех, че смята да провери дали писалището е защитено с магия. Беше по-добра от мен в тези магии, но не бях сигурен какво точно ще направи. Египетските магии често са с отворен край. Винаги има хиляди различни начини да изпълниш задачата. Важното е да проявиш творчество с онова, с което разполагаш, и да избереш начин, който няма да те погуби.
— Ще ми кажеш каквото трябва да узная — настоя Меншиков, — не го ли сториш, съдината ще стане още по-неудобна.
— Драги ми Владимире — рече Сет развеселено, но и злостно. — Не е изключено това, което трябва да знаеш, да се различава от нещата, които искаш да узнаеш. Не си ли го проумял след онази злополука?
Меншиков пипна тъмните очила, сякаш за да се увери, че не са паднали.
— Ще ми кажеш как да освободя Апоп — заяви той с леден глас. — После ще ми обясниш как да обезвредя защитните магии на Кейн в Бруклинската къща. Никой друг не ги познава по-добре от теб. След като ги разруша, вече няма да ми се опълчи никой.
Щом осъзнах какво означават думите му, като вълна ме плисна гняв, който за малко да ме повали. Този път се наложи Сейди да запушва моята уста.
— Успокой се — пошушна ми тя. — Заради теб невидимият щит отново ще запука.
Махнах ръката й и изсъсках:
— Но той иска да пусне на свобода Апоп!
— Знам.
— И да нападне Еймъс…
— Знам! Затова ми помогни да вземем тъпия свитък и се махаме оттук!