Тя сложи върху писалището восъчната животинка — приличаше ми на куче — и започна да пише със заострена пръчица йероглифи по гърба й.
Поех си разтреперан въздух. Сейди беше права, но въпреки това Меншиков бе споменал, че се готви да пусне на свобода Апоп и да убие чичо ни. Де се е чуло и видяло магьосник да се спазарява със Сет? Освен ние със Сейди де. Но тогава беше различно.
Смехът на Сет прокънтя в зелената ваза.
— Така значи, освобождаването на Апоп и тайните на Бруклинската къща. Това ли е всичко, Владимире? Какво ли ще си помисли господарят ти Дежарден, ако разбере какъв всъщност е планът ти и с кого си се сдушил?
Меншиков дръпна жезъла. Върхът с изсечената отгоре змия припламна отново.
— Внимавай със заплахите, Ден на злото.
Съдът потрепери. Стъклените витрини из помещението се разтресоха. Полилеят издрънча като разлюляна от вятъра тритонна камбана.
Ужасен, погледнах Сейди.
— Какво каза той току-що, нима…
— Тайното име на Сет — потвърди сестра ми, без да спира да пише върху восъчното куче.
— Ама как…
— Не знам, Картър. А сега шшшт!
Тайното име на бога имаше огромна сила. Смяташе се, че е почти невъзможно да се добереш до него. За да го научиш, не беше достатъчно просто да го чуеш повторено от случаен човек. Трябваше да го чуеш направо от самия бог или от човека, най-скъп на сърцето му. След това вече то ти дава голяма вълшебна власт над бога. Сейди беше научила тайното име на Сет миналата Коледа, но как се беше добрал до него и Меншиков?
Сет ревна подразнено от вазата.
— Как само го мразя това име. Предпочитам Славен ден. Или Поразяващия червен жътвар. Звучи доста добре. Докато го знаеше само ти, Влад, беше доста лошо. А сега трябва да се притеснявам и заради малката Кейн…
— Ако ни служиш, всички от семейство Кейн ще бъдат изтребени до крак. Ти ще бъдеш почетен заместник на Апоп. Можеш да вдигнеш още един храм, по-величествен и от Червената пирамида.
— Ъхъ — отвърна Сет. — Май си забелязал, но не ми приляга особено ролята на заместник. Колкото до Апоп, той не би допуснал и други богове да получат внимание.
— И да ни помогнеш, и да не ни помогнеш, пак ще пуснем на свобода Апоп — предупреди Меншиков. — По време на равноденствието той, така или иначе, ще се въздигне. Но ако ни помогнеш да го ускорим, ще бъдеш възнаграден. Или това, или проклятие, нямаш друг избор. О, знам, няма да те унищожи напълно, но с тайното ти име мога да те пратя за вечни времена в бездната, а там ще боли много. Да ти дам ли трийсет секунди да решиш?
Аз сръгах Сейди.
— Побързай.
Тя почука по восъчното куче, което оживя. Задуши около писалището — търсеше магически капани.
Сет въздъхна вътре във вазата.
— Така да бъде, Владимире, наистина знаеш как да направиш примамливо предложение. Питаш как да пуснеш Апоп. Да, присъствах, когато Ра прати Змея в онзи затвор от скарабеи. Сигурно ще си спомня какво използва за магията. Какъв ден! Май бях облечен в червено. На гощавката по случай победата поднесоха изключително вкусни скакалци, печени с мед…
— Останаха ти десет секунди — напомни Меншиков.
— О, ще помогна! Дано ти се намират подръка писалка и хартия. Списъкът с нещата за магията е доста дълъг. Чакай да помисля… какво използва Ра за основа? Прилепова тор? След това мъртви жаби, разбира се. И после…
Той започна да изрежда на скоропоговорка нещата за магията, а през това време восъчното куче на Сейди душеше около писалището. Накрая легна върху попивателната и заспа.
Сейди ме погледна свъсена.
— Няма капани.
— Прекалено лесно е — пошушнах й в отговор.
Тя отвори най-горното чекмедже. Там беше сложен свитъкът папирус — точно като онзи, който намерихме в Бруклин. Сестра ми го пъхна в чантата си.
Тъкмо бяхме преполовили пътя назад към камината, когато Сет ни изненада. Той продължаваше да изрежда съставките за магията:
— И змийски кожи. Да, три големи, напръскани с лютив сос… — После замълча внезапно, сякаш е получил откровение. Продължи много по-високо, направо се провикна през залата: — Няма да е зле да добавиш и жертва! Може би някой млад магьосник малоумник, който не знае да прави магия за невидимост, например КАРТЪР КЕЙН ей там!
Заковах се на място. Владимире Меншиков се обърна и мантията невидимка не издържа на паниката ми.
С шумно щастливо ФИУУУ! нагоре се изстреляха пет-шест златисти искри. Облакът мрак се разсея.