Ако искахме да се спасим, трябваше да направим нещо налудничаво, нещо толкова самоубийствено, че Меншиков изобщо да не го очаква. Трябваше незабавно да получим помощ.
— Да го направя ли? — попита Сейди.
— Да — съгласих се аз.
Tjesu heru оголи зъби, от които се точеха лиги. Човек не би предположил, че твар без гръб може да се движи толкова бързо, но чудовището изви на подкова двете си глави към нас и ни нападна.
Извадих меча. Сейди се оказа по-бърза.
Насочи жезъла към малахитовата съдина на Сет и кресна любимата си заповед:
— Ha-di!
Притеснявах се, че няма да се получи. Сейди не бе опитвала магията за разрушаване още откакто се беше разделила с Изида. Но точно чудовището да ме достигне, и зелената ваза се пръсна на парчета. Меншиков изпищя:
— Не!
В стаята се изви пясъчна буря. Топлият вятър ни изтика със Сейди при камината. В tjesu heru се блъсна стена от червен пясък и го изстреля странично към една от малахитовите колони. Влад Меншиков беше изтръгнат от защитния кръг и си удари главата в една маса. Свлече се на земята, а около него се изви червен пясък, който го погреба напълно.
След като бурята утихна, пред нас застана мъж в костюм от червена коприна. Беше с кожа с цвят на вишнев сироп, с бръсната глава, тъмна козя брадичка и блеснали черни очи, очертани с молив. Приличаше на египетски дявол, тръгнал на нощни забавления.
Той се ухили и разпери ръце, сякаш казваше: „Ето ме и мен!“.
— Така е по-добре. Благодаря ти, Сейди Кейн!
Tjesu heru вляво изсъска и се загърчи в опит да се изправи. Купчината червен пясък, покрила Влад Меншиков, се размърда.
— Направи нещо, Ден на злото! — заповяда Сейди. — Отърви се от тях.
Сет се свъси.
— Не е нужно да използваш такива имена.
— Може би предпочиташ Жестокия червен жътвар? — попитах аз.
Сет очерта с пръсти нещо като рамка, все едно си представяше името, написано върху шофьорска книжка.
— Да… това вече е хубаво, нали?
Залитайки, tjesu heru се изправи на крака. Тръсна и двете си глави и ни изгледа, но сякаш не обърна внимание на Сет, въпреки че именно той го беше запратил към стената.
— С красива окраска е, нали? — попита Сет. — Страхотен екземпляр.
— Убий го! — креснах аз.
Сет изглеждаше разтърсен.
— О, не мога да направя такова нещо! Много си падам по змиите. Пък и БЕОЧ ще ми откъсне главата.
— Бълвоч ли? — попитах аз.
— Не, Богове за етично отношение към чудовищата.
— Измисляш си! — викнах аз.
Сет се ухили.
— Въпреки това… се опасявам, че ще се наложи да се справите сами с tjesu heru.
Чудовището ни изсъска, което вероятно означаваше: „Страхотно!“. Вдигнах меча, за да не се приближава.
Купчината червен пясък се размести. Отгоре се показа лицето на зашеметения Меншиков. Сет щракна с пръсти и във въздуха изникна голяма керамична съдина, която се пръсна в главата на магьосника. Той се строполи отново върху пясъка.
— Аз ще остана тук и ще забавлявам Владимир — заяви Сет.
— Не можеш ли да му направиш проклятие или нещо такова? — попита настойчиво сестра ми.
— О, де да можех! За съжаление съм като с вързани ръце, ако някой знае тайното ми име, особено пък след като съм получил изрична заповед да не го убивам. — Той погледна с укор Сейди. — При всички положения вероятно ще успея да ви спечеля няколко минути, но след като се окопити, Влад ще се вбеси, затова на ваше място щях да побързам. И успех, дано се спасите. И успех, tjesu heru, дано ги изядеш!
Идеше ми да го удуша, но имахме по-сериозни проблеми. Сякаш насъскан от заяждането на Сет, tjesu heru се спусна към нас. Двамата със Сейди си плюхме на петите и се втурнахме към най-близката врата.
Прекосихме бегом Зимния дворец, а зад нас кънтеше смехът на Сет.
11.
Как Картър прави невероятна глупост (и никой не се изненада)
Разбирам, Картър. Наистина.
Остави ме да разкажа най-болезнената част. Не мога, разбира се, да те виня. Онова, което се случи, беше ужасно за мен, но за теб… хм, не ми се говори и за това.
Тичахме презглава през Зимния дворец с лъснати мраморни коридори, които не са предназначени за бягане. Двуглавият tjesu heru зад нас се хлъзгаше и докато се опитваше да взима завоите, се блъскаше в стените точно както Кифличка, след като баба е мила подовете. Това е единствената причина чудовището да не ни хване веднага.