А ако създадях ограничена връзка? В Малахитовата зала бях успяла за пръв път от месеци да направя магията ha-di. Беше трудно, но не и невъзможно.
„И така, Изидо — помислих си. — Ето какво ми трябва…“
„Не мисли, Сейди — прошепна почти веднага гласът й, което си ме стъписа не на шега. — Божествената магия трябва да е инстинктивна, като дишането.“
„В смисъл… — Сама се спрях. — Не мисли.“ Е, не би трябвало да се затрудня особено. Вдигнах жезъла и във въздуха пламна златен йероглиф. Tyet с височина един метър освети като звезда върху коледно дърво двора.
Tjesu heru се озъби с жълти очи, втренчени в йероглифа.
— Не ти харесва, а? — извиках аз. — Това е символът на Изида, голяма тъпа грозотийо! А сега се махай от брат ми.
Това, разбира се, беше пълен блъф. Съмнявах се светещият знак да направи нещо полезно. Но се надявах тварта с вид на змия да не е чак толкова умна, че да се досети.
Картър започна да отстъпва бавно назад. Затърси с поглед меча, но той беше на десет метра — прекалено далеч.
Аз не свалях очи от чудовището. Очертах с върха на жезъла върху снега наоколо вълшебен кръг. Нямаше да ме защити особено, но пак беше по-добре от нищо.
— Картър — провикнах се аз. — Щом ти кажа „върви“, тичай обратно насам.
— Това нещо е много бързо — отвърна той.
— Ще се опитам да взривя йероглифа и да го заслепя.
И досега твърдя, че планът щеше да се увенчае с успех, просто нямах възможност да го задействам. Някъде вляво по леда заскърцаха ботуши. Чудовището се извърна към звука.
В светлината на йероглифа изтича младеж. Беше облечен в дебел вълнен шинел и на главата беше с полицейска фуражка, държеше пушка, но едва ли беше много по-голям от мен. Направо беше хлътнал в униформата. Видя чудовището и очите му се разшириха. Отстъпи назад и за малко да изпусне оръжието.
Кресна ми нещо на руски, вероятно:
— Какво търси тук това двуглаво чудовище с вид на змия и без задник?
Звярът изсъска и на двамата — справи се, нали беше двуглав.
— Това тук е чудовище — обясних на момчето от охраната. Бях почти сигурна, че не разбира, но се постарах да не се издавам, че се вълнувам. — Запази спокойствие и не стреляй. Опитвам се да спася брат си.
Момчето от охраната преглътна. Фуражката му се крепеше само на големите му уши. Момчето премести поглед от чудовището към Картър, а после и към tyet, блеснал над главата ми. После направи нещо, което не очаквах.
Каза една дума на древноегипетски: „Heqat“, заповедта, с която винаги призовавам жезъла си. Пушката се преобрази на двуметров дъбов прът с издълбана върху него глава на сокол.
„Страхотно — помислих си. — Мъжете от охраната са магьосници под прикритие.“
Човекът ми заговори на руски, сигурно ме предупреди. Чух името Меншиков.
— Я да видим дали ще се досетя — отвърнах аз. — Искаш да ме заведеш при вашия началник.
Tjesu heru тракна със зъби. Страхът му от пламтящия ми tyet се разсейваше бързо. Картър бе съвсем наблизо и не можеше да избяга.
— Виж какво — казах на мъжа от охраната, — шефът ти Меншиков е предател. Повика тази грозотия тук, за да ни убие и да не издадем намеренията му, че иска да пусне на свобода Апоп. Чувал ли си думата „Апоп“? Лош змей. Много лош! А сега или ми помогни да убием чудовището, или не ми се пречкай.
Магьосникът пазач се поколеба. Посочи ме притеснено.
— Кейн.
Не прозвуча като въпрос.
— Да — потвърдих. — Кейн.
Върху лицето му се четяха какви ли не чувства: страх, неверие, дори може би страхопочитание. Не знаех какво е чувал за нас, но докато той реши какво да прави, дали да ни помага, или да се бие с нас, нещата станаха неуправляеми.
Tjesu heru нападна. Вместо да се махне от пътя му, онзи смешник, брат ми, тръгна да се бие с него.
Стисна с ръце десния врат на тварта и се опита да се покатери на гърба й, но tjesu heru просто обърна другата си глава, за да го ръфне.
Какво ли изобщо беше намислил брат ми? Дали не беше решил да поязди звяра? Или може би се опитваше да ми спечели няколко секунди, през които да направя магия. Ако го попитате сега, той ще почне да твърди, че изобщо не си спомня случката. Но ако питате мен, този дебелоглав глупчо се мъчеше да спаси мен, дори и това да означаваше да жертва себе си. Ама че наглец!