/_Ох, да, сега се опитваш да се обясняваш, Картър. Мислех, че не помниш тази част. Хайде, млъквай и ме остави да разкажа до края._/
Та както споменах, tjesu heru нападна брат ми и всичко сякаш забави ритъма си. Помня, че изпищях и насочих жезъла към чудовището. Войникът вълшебник кресна нещо на руски. Тварта заби зъби в лявото рамо на Картър и той се свлече на земята.
Забравих за кръга, който бях очертала набързо. Спуснах се към брат си и жезълът ми светна. И аз не знам откъде съм намерила сили. Както каза и Изида, не мислех. Просто насочих целия си гняв и стъписване по жезъла.
Последната капка беше да видя Картър ранен. В баба и дядо се бяха вселили богове. Приятелките ми бяха нападнати и рожденият им ден беше съсипан. Но нямаше да допусна да навредят на брат ми.
Запратих сноп златиста светлина, която удари чудовището със силата на пясъчна вихрушка. То се разпадна на съставните си части и накрая от него не остана нищо освен ивичка пясък в снега, над която се виеше пара, и няколко трески от натрошения жезъл на Меншиков.
Изтичах при Картър. Той трепереше и беше забелил очи. Над двете дупчици от ухапване върху якето му се виеше дим.
— Кейн — каза със страхопочитание младият руснак.
Грабнах една треска и му я подадох — да я види.
— Направи го шефът ти. Работи за Апоп. Меншиков — Апоп. А сега СЕ РАЗКАРАЙ ОТТУК!
Дори и да не разбра думите, магьосникът схвана смисъла им. Обърна се и хукна.
Хванах главата на Картър. Не можех да го нося сама, но трябваше да го махна оттук. Бяхме на вражеска територия. Трябваше да намеря Бес.
Опитах се да вдигна брат си на крака. После някой го хвана за другата ръка и ни помогна. Видях Сет — хилеше ми се, все така облечен в смешния червен диско костюм, поръсен с малахитов прах. На главата му се бяха закрепили счупените бели очила с тъмни стъкла на Меншиков.
— Ти! — казах, бях заслепена от омраза и не успях да го заплаша както трябва със смърт.
— Аз — съгласи се весело той. — Хайде да изведем оттук брат ти, искаш ли? Владимир не е в добро настроение.
„Невски проспект“ беше хубаво място за пазаруване с тази малка подробност, че сега беше посред нощ, беше излязла снежна буря и аз носех отровения си брат, който беше изпаднал в кома. Улицата имаше широки тротоари, точно като за разходки — с какви ли не изумителни бутици, кафенета, църкви и големи къщи. Всички надписи бяха на руски и не виждах как ще намеря магазина за шоколади. Не виждах никъде и черния мерцедес на Бес.
Сет предложи да поноси Картър, но нямах намерение да му поверявам изцяло брат си, затова го влачехме двамата. Сет дърдореше весело за отровата на tjesu heru:
— Няма никакъв лек за нея! Смъртоносна до дванайсет часа. Изумителна е! — И за това как се е боричкал с Меншиков: — В главата му се счупиха шест вази, а той, моля ти се, пак прескочи трапа. Завиждам му за дебелия череп. — И за вероятността да живея достатъчно дълго, за да открия Бес: — О, ти, драга, си труп. Когато преминах в… хм… в стратегическо отстъпление, при Меншиков се събираха десетина много опитни магьосници. Не след дълго ще тръгнат да те гонят. Можех, разбира се, да ги изтребя всичките, но не исках да рискувам Владимир да употреби още веднъж тайното ми име. Може пък да получи амнезия и да го забрави. После, ако ти умреш — с един куршум, два заека. О, извинявай, сигурно прозвуча коравосърдечно. Хайде, да вървим!
Главата на Картър клюмна. Той дишаше почти толкова трудно, колкото и Влад Задъхания.
Само не си мислете, моля ви се, че съм тъпа. Помнех, разбира се, фигурката с вид на мъничък Картър, която ми беше дала Джаз. Осъзнавах — обстоятелствата са извънредни и тя може би ще ми свърши работа. Нямах представа как Джаз е предсказала, че Картър ще има нужда от лечение. Но фигурката вероятно можеше да изсмуче от него отровата въпреки твърденията на Сет, че за нея нямало лек. Какво ли знае за изцелението един бог на злото?
Имаше обаче проблеми. Първо, знаех много малко за целебните магии. Трябваше ми време, за да се досетя как точно се правят, а тъй като разполагах само с една статуетка, не можех да си позволя да сбъркам нещо. Второ, едва ли щях да се справя добре, докато ме гонеха Меншиков и неговите пълчища главорези магьосници, а и не исках да свалям гарда, докато Сет е наблизо. Не знаех защо ни в клин, ни в ръкав е решил да помага, но колкото по-скоро го отпратех, толкова по-добре. Трябваше да намеря Бес и да се скрия на сигурно място, ако изобщо имаше такова.