— Можем ли да намерим свитъка и без него?
— Хм… може би. Но вероятно не. Не.
Фаровете на автомобилите завиха по „Невски проспект“ — бяха на някакви си шестстотин-седемстотин метра. Нямахме никакво време. Трябваше да изнеса Картър оттук, но ако Сет беше единственият ни начин да намерим свитъка, не можех току-така да го пусна да си върви.
— Така да бъде, Сет. Ще ти дам една последна заповед.
Бес въздъхна.
— Няма да издържа на такава гледка. Дай ми брат си. Ще го сложа в колата.
Джуджето пое Картър и го пренесе на задната седалка на мерцедеса.
Аз не свалях очи от Сет и се опитвах да реша кой е най-неужасният начин да се спазаря с него. Не можех просто да му кажа да не наранява никога роднините ми. Всяка дума в един магьоснически договор трябваше да бъде премерена внимателно, той трябваше да има ясно очертани условия и краен срок на изпълнение, иначе цялата магия щеше да се развали.
— Ти, Ден на злото, няма при никакви обстоятелства да вредиш на семейство Кейн. Ще поддържаш с нас примирие най-малкото докато… докато Ра не бъде вдигнат от сън.
— Или, по-точно, докато ти не се опиташ да го вдигнеш от сън и не се провалиш, нали? — попита невинно Сет.
— Ако това се случи, ще настъпи краят на света — казах аз. — Защо не? Ще направя каквото поискаш с името ти. В замяна ти ще ми кажеш къде точно се намира последната част от Книгата на Ра, но без номера и измами. После ще се отправиш към Дуат.
Сет се зае да обмисля предложението. Двете бели спортни коли вече бяха само на няколко пресечки. Бес затвори вратата откъм страната на Картър и притича при нас.
— Разбрахме се — съгласи се Сет. — Ще намериш свитъка в Бахария. Бес знае какво имам предвид.
Джуджето не изглеждаше щастливо.
— Мястото е строго охранявано. Ще се наложи да използваме Александрийския портал.
— Да — ухили се Сет. — Би трябвало да е интересно! Колко можеш да стоиш без въздух, Сейди Кейн?
— В смисъл?
— Както и да е, както и да е. Сега, струва ми се, ми дължиш едно тайно име.
— Връщам ти името — заявих аз.
И веднага усетих как магията ме напуска. Още знаех името на Сет: Ден на злото. Но, кой знае защо, не помнех как точно съм го изричала и как то е действало при магия. Споменът се беше заличил.
За моя изненада Сет не ме уби още там. Само се усмихна и ми метна тъмните очила на Влад Меншиков.
— Надявам се все пак да се спасиш и да живееш, Сейди Кейн. Много си забавна. Но ако те убият, поне нека ти бъде приятно.
— Майко мила, благодаря.
— И само защото си ми много симпатична, ти давам безплатно информация за брат ти. Предай му, че селото на Зия Рашид се е казвало ал-Хамра Макан.
— Какво…
— На добър път! — пожела той и изчезна в облак кървава на цвят мъгла.
Двата спортни автомобила бяха стигнали първата пресечка и се носеха устремно към нас. Един от магьосниците подаде глава от шибидаха на предния автомобил и насочи към нас жезъла си.
— Време е да тръгваме — подкани Бес. — Качвай се.
За Бес ще кажа едно: караше като луд. В най-добрия смисъл на думата. Изобщо не се притесняваше, че улиците са заледени. Не обръщаше внимание на пътните знаци, на тротоари и пешеходни зебри, на канали, които прескочи два пъти — не си даде труда да търси мостове. Добре че по това време на нощта в града нямаше почти никой, иначе не се знае колко народ щяхме да прегазим.
Закриволичихме през центъра на Санкт Петербург, а двата спортни автомобила ни следваха неотлъчно. Опитах се да придържам Картър, който беше до мен на задната седалка. Очите му бяха притворени, роговиците му бяха в най-ужасния оттенък на зеленото. Въпреки студа той направо гореше от високата температура. Успях да разгърна зимното му яке — ризата отдолу беше наквасена с пот. От раните, останали от ухапването върху рамото му, се процеждаше… Е, май е по-добре да не описвам тази част.
Погледнах назад. Магьосникът, показал се през шибидаха, насочи жезъла — което не беше никак лесно при тази бясна автомобилна гонитба — и от върха му се изстреля светещо бяло копие, което се устреми като ракета към нас.
— Наведи се! — креснах и бутнах Картър към облегалката.
Копието счупи задното стъкло и излетя право през предното. Ако беше с нормален ръст, Бес щеше да получи безплатен пиърсинг на главата. Но копието се размина с него.
— Аз съм джудже — промърмори той. — Не се навеждам!