Уолт още не бе показал, че ме е забелязал. Той промърмори:
— Не можах да й кажа. Защо ли?
После разтвори длани. Държеше златен амулет — shem, — съвсем същия като онзи, който ми беше дал.
— Какво му става, Анубис? — попитах аз. — Не ме ли чува?
Той го хвана за рамото.
— Не ни вижда и двамата, но ми се струва, че усеща присъствието ми. Повика ме — да го направлявам. Затова съм тук.
— Да го направляваш ли? Защо?
Сигурно е прозвучало по-грубо, отколкото ми се искаше, но Анубис беше богът, когото беше най-малко вероятно Уолт да призове за напътствия.
Той ме погледна по-тъжно от обикновено.
— Продължавай нататък, Сейди — подкани той. — Разполагаш с много малко време. Обещавам, ще направя всичко по силите си, за да облекча болката на Уолт.
— Каква болка? — попитах аз. — Я чакай…
Но вратата на лечебницата се отвори рязко и теченията на Дуат ме издърпаха вътре.
Лечебницата беше най-хубавото медицинско заведение, в което съм влизала някога, но това не говореше много. Мразех болниците. Татко все се шегуваше, че когато съм се родила, съм се разпищяла и не съм млъкнала, докато не са ме изнесли от родилното отделение. Боях се до смърт от спринцовки, хапчета и най-вече от миризмата на болни. Мъртъвците и гробищата ли? Те не ме притесняваха. Докато болестите… извинявайте, но не проумявам защо те трябва да смърдят толкова гадно — чак да ти призлее.
Първия път, когато бях ходила при Джаз в лечебницата, от смелостта ми не беше останала и следа. Сега, втория път, уж бях във вид на ba, а това не ми помогна особено.
Помещението беше с размерите приблизително на моята стая. Стените бяха от грубо изсечен варовик. През големите прозорци проникваше сиянието на нощен Ню Йорк. Лекарствата, апаратурата за оказване на първа помощ, магическите лечебни средства и отварите в шкафчетата от кедрово дърво бяха надписани старателно. В ъгъла имаше фонтан с богинята лъвица Сехмет, покровителка на лечителите, в естествен ръст. Бях чувала, че водата, лееща се през ръцете й, цери на мига настинки и грип и съдържа почти всички витамини и желязо, необходими за един ден, но никога не се бях престрашавала да отпия от нея.
Бълбукането на фонтана носеше умиротворение. В помещението миришеше не на дезинфектант, а на омагьосаните свещи с дъх на ванилия, които се носеха из въздуха. Но пак ме побиха тръпки.
Знаех, че свещите следят състоянието на пациентите. Ако възникнеха някакви проблеми, пламъкът сменяше цвета си. В този миг всички свещи се бяха струпали над едно легло — леглото на Джаз. Пламъкът им беше тъмнооранжев.
Ръцете на Джаз бяха скръстени върху гърдите й. Русата й коса беше сресана върху възглавницата. Джаз се усмихваше едва-едва, сякаш сънуваше нещо хубаво.
А в долния край на леглото й седеше… самата Джаз, или най-малкото трепкащо зелено изображение на приятелката ми. Не беше ba. Образът си беше съвсем като на човек. Запитах се дали тя все пак не е починала и това тук е призракът й.
— Джаз… — подхванах аз. За кой ли път като вълна ме плисна вина. Всичко, което се беше объркало през последните два дни, бе започнало с жертвата на Джаз, за която виновна бях аз. — Ти…
— Дали съм мъртва ли? Не, Сейди. Това е моята ren.
Прозрачното тяло трепна. Когато се взрях по-внимателно, забелязах, че то се състои от изображения и наподобява триизмерен филм за живота на Джаз. Съвсем невръстната Джаз седеше на високо столче и си рисуваше по лицето с бебешка храна. Дванайсетгодишната Джаз правеше във физкултурния салон цигански колела — упражняваше се, тъй като за пръв път щеше да ръководи викачите по футболните срещи. Сегашната Джаз отвори шкафчето си в училище и намери в него светещ амулет — djed, — с който я викахме да дойде в Бруклин.
— Твоят ren — повторих аз. — Друга част от душата ти?
Светещото зелено лице кимна.
— Египтяните са смятали, че душата се състои от пет различни части. Ва е личността. Ren е…
— Името ти — спомних си аз. — Но как е възможно това да бъде твоето име?
— Моето име — това е моята личност — отвърна тя. — Онова, което съм изживяла. Щом името ми се помни, значи още съществувам, дори и да умра. Разбираш ли?
Изобщо не разбирах. Разбирах обаче, че Джаз може да умре и че виновна ще бъда аз.