Баст погледна с крайчеца на окото Изида.
— Господарю, тази… жена да не ти създава неприятности?
Ра поклати глава.
— Не след дълго вече нищо няма да ми създава неприятности, вярна ми котко. Ела при мен. Преди да си отида, имаме да обсъждаме важни дела.
— Господарю! Къде ще ходиш?
— Оттеглям се на принудителен отдих. — Ра изгледа лошо Изида. — Това ли искаш, богиньо на магията?
Тя се поклони.
— За нищо на света не бих го поискала, господарю!
Баст извади ножовете и пристъпи към нея, но Ра я спря с ръка.
— Достатъчно, Баст — рече й. — Предвидил съм за теб друга битка — последна, решаваща. Колкото до теб, Изидо, сигурно си въобразяваш, че си спечелила, защото си узнала тайното ми име. Даваш ли си сметка на какво си сложила начало? Озирис може и да стане фараон, но царуването му ще бъде кратко и горчиво. Неговото царско място ще бъде бледо отражение на моя огнен престол. Тази лодка вече няма да плава през Дуат. Равновесието между Маат и Хаоса малко по малко ще се наруши. Самият Египет ще претърпи крушение. Имената на боговете му ще избледнеят и ще се превърнат в далечен спомен. После един прекрасен ден целият свят ще се озове на ръба на разрухата. Ти ще призоваваш Ра, а мен няма да ме има. Когато настъпи този ден, си спомни, че си го причинила именно ти — със себелюбието и амбициите си.
— Господарю — поклони се почтително Изида, аз обаче знаех, че не мисли за далечното бъдеще.
Беше опиянена от победата си. Смяташе, че Озирис ще властва за вечни времена в Египет и че Ра не е нищо повече от стар глупак. Не подозираше, че не след дълго победата й ще се превърне в трагедия. Че Озирис ще бъде убит от брат си Сет. И че някой ден ще се сбъднат и другите пророчества на Ра.
— Да вървим, Баст — подкани той. — Вече не сме желани тук.
Престолът се пръсна на огнен стълб, който изпепели навеса в златисто и синьо. Към небето се издигна огнено кълбо, което се изгуби, погълнато от блесналото слънце.
Когато димът се разсея, Изида стоеше сама и се смееше радостно.
— Успях! — възкликна тя. — Ти, Озирис, ще бъдеш цар! Научих тайното име на Ра!
Идеше ми да й кажа, че не е научила нищо, но не бях в състояние да правя друго, освен да наблюдавам как Изида танцува на лодката. Беше много доволна от успеха си и не забеляза, че вълшебните светлинки — слугите — са изчезнали. Въжетата се разхлабиха. Платното увисна. Греблата се завлачиха по водата, а лодката на Слънцето се понесе напосоки по реката.
Видението ми помръкна и аз потънах в мрак.
Събудих се в меко легло. За един блажен миг си помислих, че се намирам отново в стаята си в Бруклинската къща. Че мога да стана и да отида да закуся вкусно-вкусно заедно с приятелите си, Еймъс, Филип Македонски и Хуфу, а после цял ден да преподавам на учениците и да им обяснявам как да се превръщат взаимно във влечуги. Звучеше страхотно.
Но не си бях, разбира се, у дома. Седнах в леглото и ми се зави свят. Намирах се в огромен креват с меки памучни чаршафи и купчина пухени възглавници. Спалнята беше много елегантна — цялата ослепително бяла, от което главата ми се замая още повече. Изпитах чувството, че отново съм в дома на небесната богиня Нут. И че всеки момент стаята ще се разпадне на облаци.
Краката ми бяха вдървени, но аз успях да стана от леглото. Бях по хотелска хавлия, от онези пухкавите и тежките, и приличах на мъпет албинос. Отидох с несигурна крачка до вратата и видях уютна всекидневна, и тя яркобяла. Плъзгащата се стъклена врата водеше към доста висока веранда с изглед към морето — бях на петнайсетия или може би на двайсетия етаж. Небето и морето бяха невероятно сини.
Трябваше да мине известно време, докато очите ми свикнат със светлината. На една маса наблизо старателно бяха подредени вещи — моите и на Картър: намачканите дрехи, с които бяхме облечени преди, магическите чанти и двата свитъка от Книгата на Ра заедно с плика, който Бес беше взел от Музея на шоколада.
Картър беше увит в бяла хавлия като моята. Лежеше със затворени очи на дивана. Цялото му тяло трепереше. До него седеше Бес, който бършеше с влажна кърпа челото му.
— Как… как е той? — успях да попитам аз.
Бес вдигна очи. Приличаше на миниатюрен турист в ярка хавайска риза, светъл къс панталон и джапанки. На съвсем мъничък грозен американец.