— Крайно време беше — каза той. — Вече си мислех, че няма да се събудиш никога.
Пристъпих към него, но стаята се разклати.
— Внимавай — предупреди Бес, после се спусна и ме хвана за ръката. — Имаш ужасна цицина на главата.
— Чудо голямо — промърморих аз. — Трябва да помогна на Картър.
— Зле е, Сейди. Не знам дали…
— Мога да му помогна. Вълшебната ми пръчка и восъчната фигурка…
— Да. Да, добре. Ще ги донеса.
С негова помощ докуцуках при Картър. Бес ми донесе нещата, а аз пипнах брат си по челото. Имаше още по-висока температура отпреди. От отровата вените по врата му бяха позеленели — точно като на Ра от видението ми.
Погледнах свъсена Бес.
— Колко съм спала?
— Вторник сме, наближава обяд. — Той подреди в краката на Картър нещата ми за правене на магии. — Значи приблизително дванайсет часа.
— Дванайсет часа? Бес, според Сет Картър няма да издържи повече и ще бъде погубен от отровата. Защо не ме събуди по-рано?
Лицето му почервеня като хавайската риза.
— Опитах! Извадих ви и двамата от Средиземно море и ви пренесох в хотела. Приложих всички заклинания за събуждане, които знаех! Но ти продължи да бълнуваш нещо за Уолт, Анубис, тайни имена…
— Добре тогава! — прекъснах го аз. — Помогни ми…
На входната врата се позвъни.
Бес ми показа с ръка да запазя спокойствие. Извика нещо на чужд език — може би на арабски — и в стаята влезе сервитьор от хотела. Поклони се ниско на Бес, сякаш той беше джудже султан, после вкара количка, отрупана с тропически плодове, току-що опечен хляб и бутилирани газирани напитки.
— Чудесно — рече ми Бес. — Връщам се ей сега.
— Губиш време! — троснах се аз.
Той, естествено, не ми обърна внимание. Донесе от масата в трапезарията плика и извади шоколадовата глава на Владимир Ленин. Очите на сервитьора се разшириха. Бес остави главата в средата на количката и кимна доволно, сякаш тя се вписваше отлично там.
Даде на арабски още няколко нареждания на сервитьора, после му връчи няколко златни монети. Той запелтечи, като цяло изглеждаше ужасен. Без да спира да се кланя, излезе заднишком.
— Къде точно се намираме? — попитах аз. — И защо тук си цар?
— В Александрия, Египет — отвърна Бес. — Извинявай за грубото пристигане. Трудно е да се телепортираш тук. Това е някогашната столица на Клеопатра, където се е разпаднала Египетската империя, затова магиите понякога не се получават. Работят само порталите в стария град недалеч от брега, на десет метра под водата.
— А това място тук? Както личи, е луксозен хотел, но как ти…
— Мезонет във „Фор Сийзънс“, Александрия. — Каза го леко смутен. — Египтяните и досега помнят старите богове, макар и да не си го признават. Едно време ме обичаха, затова като цяло мога да разчитам на отзивчивостта им, ако се нуждая от нея. Жалко че не разполагах с повече време. Щях да уредя да отседнем във вила.
— Как смееш! — възкликнах аз. — Да ни доведеш в петзвезден хотел. А сега се постарай да не ни прекъсват, докато лекувам Картър.
Грабнах восъчната фигурка, която ми беше дала Джаз, и приклекнах до брат си. Статуетката се беше смачкала в чантата. Но и Картър изглеждаше ужасно. Надявах се магическата връзка още да действа.
— Картър — подхванах. — Сега ще те изцеря. Но имам нужда от помощта ти.
Долепих длан до пламналото му чело. Сега вече знаех защо Джаз ми се е явила като ren, частта от душата, олицетворяваща името й. Знаех защо ми е показала видението с Изида и Ра.
„Ти си на крачка от това да разбереш как да се справиш, Сейди“, беше ми казала тя.
Никога дотогава не ми беше хрумвало, но ren беше същото, както тайното име. То не се свеждаше само до специална дума. Тайното име всъщност бяха най-тъмните ти мисли, най-смущаващите мигове, най-големите ти мечти, най-ужасните страхове, всички обединени в едно. Сумата от всичко, което си преживял, дори онова, което не искаш да споделяш. Тайното ти име се свежда до това, което всъщност представляваш.
Затова притежава сила. Пак по тази причина не е достатъчно да чуеш как някой повтаря нечие тайно име, за да схванеш как да го използваш. Трябва да познаваш човека и да разбираш живота му. Колкото повече разбираш човека, толкова повече сила откриваш в името му. Можеш да научиш как е тайното име на някого единствено от самия него — или от човека, който му е най-скъп на сърцето.