Беше ми болно, още повече, че не бях съгласна с него, но знаех, че е безсмислено да споря. Направех ли го, само щях да го тласна още повече да го направи.
— Ал-Хамра Макан… — каза той. — Арабският ми не е много добър. Но „Макан“ означава „червен“.
— Да — съгласи се Бес. — „Ал-Хамра“ означава „пясъци“.
Очите на Картър се разшириха.
— Мястото с червените пясъци! Гласът в Бруклинския музей каза, че Зия спи в Мястото с червените пясъци. — Той ме погледна с молба. — Това, Сейди, са развалините на родното й село. Ето къде я е скрил Искандар. Трябва на всяка цена да я намерим.
Съдбата на света беше изхвърлена с лекота през парапета на верандата. Трябвало на всяка цена да намерим Зия.
Можех да изтъкна доста неща: Картър се хващаше на думите на един зъл дух, който вероятно говореше направо от името на Апоп. Щом Апоп знаеше къде държат Зия, защо ще ни казва точно на нас, освен ако не иска да отклони вниманието ни? А ако искаше да види Зия мъртва, защо вече не я беше убил? Освен това името ал-Хамра Макан ни беше дадено от Сет. Сет никога не мислеше някому доброто. Очевидно разчиташе, че ще ни раздели. Пък и това, че знаехме как се казва селото, още не означаваше, че ще го намерим. То беше изравнено със земята преди цяло десетилетие.
Но докато гледах Картър, осъзнах, че няма да го убедя. Не беше разумно. Той бе видял възможност да спаси Зия и смяташе да се възползва от нея.
Казах само:
— Не е хубаво да ходиш там.
И да, почувствах се доста странно, задето съм принудена да се вживявам в ролята на отговорната сестра.
Картър се извърна към Бес.
— Можеш ли да намериш селото?
Богът джудже подръпна хавайската си риза.
— Може би, но ми трябва време. Разполагате с малко повече от два дни. Равноденствието започва по залез-слънце вдругиден. Ще пътуваме цял ден, докато стигнем в оазиса Бахария. Трябва ни още един, докато открием разрушеното село, а ако то се намира на Нил, значи е на отсрещния бряг. След като се сдобиете с Книгата на Ра, ви е нужен най-малко още един ден, докато разберете какво да правите с нея. Гарантирам ви, че ако искате да вдигнете от сън Ра, ще се наложи да отидете в Дуат, където времето винаги е непредсказуемо. Трябва да се върнете заедно с него по изгрев-слънце след началото на равноденствието…
— Не разполагаме с достатъчно време — обобщих аз. — Или Книгата на Ра, или Зия.
Защо ли не притиснах Картър, при положение че знаех какво ще каже?
— Не мога да я зарежа току-така. — Той погледна слънцето, което вече се спускаше към хоризонта. — На нея, Сейди, й е отредена роля. Не знам каква, но Зия е важна. Не можем да я загубим.
Зачаках. Беше очевидно какво трябва да се случи, но Картър нямаше да го каже.
Поех си дълбоко въздух.
— Налага се да се разделим. Вие с Бес ще отидете да издирвате Зия. А аз ще потърся свитъка.
Бес се прокашля.
— Понеже стана дума какво не е хубаво да се прави…
Картър нямаше сили да ме погледне в очите. Знаех, че държи на мен. Не че искаше да се отърве от сестра си, но аз усетих облекчението му. Брат ми искаше да бъде освободен от отговорностите си, за да тръгне да търси Зия.
— Ти ми спаси живота — рече ми. — Не мога да те пусна сама в пустинята.
Свалих от врата си огърлицата с shen.
— Няма да ходя там сама. Уолт предложи да ми помогне.
— Не може — възрази Бес.
— Но ти отказваш да ми обясниш защо — заядох се с него.
— Аз такова… — изпелтечи той. — Виж какво, обещах на Баст да те наглеждам и пазя.
— А аз очаквам да наглеждаш много добре Картър. Заради него трябва да намериш селото. Колкото до мен, ние с Уолт все ще се справим.
— Но…
— Каквато и да е тайната на Уолт, от каквото и да се опитваш да го предпазиш, той се чувства нещастен. Иска да помогне. И аз ще му дам тази възможност.
Джуджето ме изгледа, сигурно се питаше дали да не ми ревне едно „АУУ!“ и така да спечели спора. Сигурно се досети, че съм си вироглава.
Въздъхна примирено.
— Двама младежи, които пътуват сам-сами из Египет… момче и момиче. Ще изглежда странно.