„Просто ще кажа, че Уолт ми е брат.“
Ужас!
Ако трябва да съм докрай честен пред себе си, бързах да тръгна сам не единствено заради Зия. Бях стъписан, че Сейди е открила тайното ми име. Изведнъж ме бе опознала по-добре от всеки друг на този свят. Имах чувството, че ме е отворила върху операционната маса, разгледала ме е и пак ме е зашила. Първото, което ми хрумна, беше да избягам и да се отдалеча възможно най-много от сестра си.
Запитах се дали и Ра се е почувствал по същия начин, когато Изида е научила името му, дали това не е истинската причина той да отиде в заточение: пълното унижение.
Освен това ми трябваше време да осмисля онова, което Сейди бе постигнала. От месеци се опитвахме да усвоим наново пътя на боговете. Бяхме се мъчили да разберем как в древността магьосниците са черпели от силата на боговете, без да попадат във властта им и да са обсебени от тях. Сега подозирах, че Сейди е открила отговора. И той явно беше свързан с ren на боговете.
Тайното име не беше просто име, вълшебна дума. То беше сбор от всичко, изживяно от боговете. Колкото повече разбираш някой бог, толкова повече се доближаваш до това да научиш тайното му име и да направляваш силата му.
Ако наистина беше така, излизаше, че пътят на боговете като цяло се свежда до сродната магия: до това да откриеш сходствата между две неща, например между най-обикновен тирбушон и демон с глава като тирбушон, а после да използваш това сходство, за да създадеш магическа връзка. С тази разлика, че тук връзката беше между магьосник и бог. Ако успееш да откриеш общи черти или изживяване, можеш да черпиш от силата на бога.
Това вероятно обясняваше как съм успял с Юмрука на Хор да разбия вратите на Ермитажа, заклинание, което сам така и не бях успявал да направя. Без да се замислям, без да се налага да се сливам душевно с Хор, се бях включил към чувствата му. И двамата мразехме да се чувстваме затворени. Бях използвал тази проста връзка, за да направя заклинание и да счупя веригите. Ако успеех да разбера как да го постигам с по-голяма сигурност, може би това щеше да ни спаси по време на предстоящите битки…
Изминахме с пикапа на бедуините доста километри. Отляво, сред зелени и кафяви ниви, Нил се гънеше като змийче. Не носехме нищо за пиене освен водата в стария пластмасов бидон, която беше с вкус на вазелин. Повдигаше ми се от ярешкото месо, което бях ял. От време на време се сещах за отровата, плъзнала в тялото ми, и рамото ме заболяваше на мястото, където ме беше ухапал tjesu heru.
Някъде около шест вечерта се натъкнахме на първата следа. Един стар fellahin, селянин, който продаваше отстрани на пътя фурми, каза, че знаел селото, което търсим. Щом чу името ал-Хамра Макан, направи знак, сякаш се защитава от уроки, но тъй като въпросът бе зададен от Бес, старецът ни разказа каквото знаеше.
Червените пясъци били място, белязано от злото, и над него тегнели страшни проклятия. Днес не го посещавал никой. Но старецът помнел селото от времето, когато то още не било разрушено. Намирало се на десет километра в южна посока, при завой на реката, където пясъкът ставал яркочервен.
„Ама че работа“, помислих си аз, но неволно се развълнувах.
Бедуините решиха да си направят бивак, където да пренощуват. Не искали да продължават нататък с нас, но за тях щяло да бъде чест, ако ние с Бес сме вземели пикапа.
След няколко минути двамата вече бяхме на път. Бес си беше сложил шапка с широка увиснала периферия, грозна почти колкото хавайската му риза. Беше я нахлупил толкова ниско, че се чудех дали изобщо вижда нещо, особено при положение, че едва стигаше до волана.
Подскочеше ли пикапът, чувахме как дрънчат дрънкулките на бедуините, накачени по огледалото за обратно виждане: метален диск с арабски букви по него, освежител за въздуха във вид на коледно дърво, зъбите на някакво животно, увесени на кожена каишка, и образът на Елвис Пресли, сложен там по непонятни за мен причини. Пикапът беше без окачване и почти без тапицерия по седалките. Имах чувството, че съм яхнал механичен бик. Но и без клатенето ми се повдигаше. След месеци на издирване и надежди не можех да повярвам, че съм на косъм от това да намеря Зия.