— Хм, благодаря.
— Същият си като мен на младини — продължи джуджето. — Вироглав си. А ако изникнат проблеми с момичетата, си много смотан.
— Какви проблеми с момичетата? — Мислех, че никой не може да ме смути повече от Сейди, след като тя разбра тайното ми име, а ето че Бес се справяше доста добре. — Това не е никакъв проблем с никакво момиче.
Бес ме погледна така, сякаш съм клето загубило се пале.
— Искаш да спасиш Зия. Разбирам го. Искаш тя да те харесва. Но когато спасяваш някого… това усложнява нещата. Не хлътвай по човек, с когото не можеш да бъдеш, особено ако заради него не виждаш хора, които наистина са важни. Не… не допускай моите грешки.
Долових болката в гласа му. Знаех, че се опитва да помогне, но пак ми се стори странно един бог с ръст метър и двайсет и грозна шапка да ми дава съвети за момичета.
— Онзи, който те е спасил — рекох аз. — Било е богиня, нали? Но не Баст… богиня, с която си имал отношения, така ли?
Кокалчетата на пръстите му върху волана побеляха.
— Малкият.
— Да.
— Радвам се, че проведохме този разговор. А сега, ако си държиш на зъбите…
— Ще си затварям устата.
— Точно така. — Бес натисна спирачките. — Защото според мен пристигнахме.
Слънцето зад нас вече клонеше към залез. Всичко отпред беше окъпано в червена светлина: пясъкът, водите на Нил, хълмовете по хоризонта. Дори листата на палмите сякаш бяха напръскани с кръв.
„Това място тук ще хареса на Сет“, помислих си аз.
Нямаше следи от цивилизация, виждаха се само няколко сиви чапли, които кръжаха в небето, и от време на време в реката се чуваше плисък — сигурно риба или крокодил. Казах си, че тази част на Нил едва ли е изглеждала по-различно по времето на фараоните.
— Ела — подкани Бес. — Вземи си нещата.
Не ме изчака. Когато го настигнах, вече стоеше на брега на реката и загребваше пясък, който се сипеше през пръстите му.
— Не е само от светлината — схванах аз. — Всичко тук наистина е червено.
Бес кимна.
— Знаеш ли защо?
Мама сигурно щеше да каже, че е от железния оксид или нещо от този род. Тя имаше за всичко научно обяснение. Но нещо ми подсказваше, че Бес не търси такъв отговор.
— Червеното е цветът на злото — рекох аз. — На пустинята. На Хаоса. На разрухата.
Той изтръска ръце.
— Неподходящо място да градиш село.
Огледах се с надеждата да зърна селище. Червеният пясък се беше разпрострял и в двете посоки на около стотина метра. Отстрани на мястото имаше гъста трева и върби, но самият пясък бе съвсем гол. Проблясваше и мърдаше под краката ми така, че си спомних могилките изсъхнали скарабеи, които не пускаха Апоп да се измъкне от Дуат. Наистина съжалих, че съм се сетил за тях.
— Тук няма нищо — отсякох. — Никакви развалини. Нищо.
— Погледни още веднъж — подкани Бес и посочи към водата.
На участък с размерите на футболно игрище тук-там стърчаха стари мъртви тръстики. После видях, че всъщност не са тръстики, а прогнили дъски и дървени пръти — останки от обикновени жилища. Отидох при края на реката. На около метър-метър и половина беше спокойна и плитка, затова различих под водата няколко наредени една до друга кирпичени тухли: основите на зид, който бавно се рушеше и се превръщаше в тиня.
— Цялото ли село е потънало?
— Било е погълнато — поправи ме Бес. — Нил се опитва да отнесе злото, разиграло се на това място.
Потреперих. Раната от зъбите върху рамото ми се обади отново.
— Щом мястото е белязано с такова зло, защо Искандар е скрил на него Зия?
— Уместен въпрос — рече Бес. — Ако искаш да намериш отговора, трябва да нагазиш във водата.
Идеше ми да побягна към пикапа. Последния път, когато бях нагазил в река — в Рио Гранде в Ел Пасо, — си бях имал големи неприятности. Бяхме влезли в битка с бога крокодил Себек и за малко да се разделим с живота. Пред мен беше Нил. Тук боговете и чудовищата сигурно бяха много по-силни.
— Ще дойдеш и ти, нали? — попитах Бес.
Крайчето на окото му трепна.
— Течащата вода не действа добре на боговете. Отслабва връзката ни с Дуат…
Той явно забеляза отчаянието, изписало се по лицето ми.
— Добре де, ще дойда — въздъхна Бес. — Ще вървя точно след теб.
Още преди да съм се уплашил съвсем, нагазих с единия крак в реката и той потъна до глезена.