— Ужас!
Продължих нататък, краката ми жвакаха като крава, която дъвче дъвка.
Малко късно си дадох сметка колко неподготвен съм. Не носех меча, защото го бях загубил в Санкт Петербург. Не бях успял да го призова обратно. Нищо чудно руските магьосници да го бяха претопили. Вълшебната пръчка още беше у мен, но тя служеше главно за защитни магии. Ако се наложеше да се отбранявам, щях да бъда в много неизгодно положение.
Издърпах от калта една стара пръчка и започнах да ровя с нея. Двамата с Бес вървяхме по плиткото и се опитвахме да открием нещо, което да ни насочи. Ритахме тухли, натъкнахме се на няколко оцелели зида и извадихме парчета от глинен съд. Спомних си какво ми е разказвала Зия: как селото е било унищожено заради баща й, който е пуснал на свобода демон, затворен в делва. Нищо чудно парчетата да бяха от нея.
Не ни нападна нищо освен комари. Не намерихме капани. Но разплискаше ли се водата, си мислех, че ни дебнат крокодили (не толкова мили като албиноса Филип в Бруклин) или голямата зъбата тигрова риба, която Зия ми беше показала веднъж в Първи ном. Представях си, че плуват около краката ми и умуват левият или десният е по-вкусен.
С крайчеца на окото продължавах да виждам вълнички и малки водовъртежи, сякаш някой ме следеше. Забиех ли пръчката във водата, се оказваше, че там няма нищо.
Търсихме един час и слънцето още малко и да залезе. Бяхме се разбрали да се приберем в Александрия, така че утре сутринта да се срещнем със Сейди, и затова почти не разполагахме с време да намерим Зия. А след двайсет и четири часа, при следващия залез щеше да започне равноденствието.
Продължавахме да търсим, а не открихме нищо по-интересно от кална спукана футболна топка и едни изкуствени зъби. /_Да, Сейди, бяха дори по-отблъскващи и от ченето на дядо._/ Спрях, за да убия комарите по врата си. Бес грабна нещо от водата — гърчеща се риба или жаба — и го излапа.
— Налага ли се да го правиш? — попитах аз.
— Моля? — попита той, както дъвчеше. — Време е за вечеря.
Обърнах се погнусен и продължих да ровя с пръчката във водата.
Дрън.
Ударих нещо, което беше по-твърдо от кирпичена тухла или къс дърво. Беше камък.
Прокарах пръчката по дъното. Не беше скала. Беше равна редица изсечени каменни късове. В края хлътнаха на около педя и половина, като стъпала, които водят надолу.
— Бес! — извиках аз.
Той дойде, джапайки, при мен. Водата му стигаше до под мишниците. Очертанията му трепкаха в течението, сякаш джуджето щеше да изчезне всеки момент.
Показах му какво съм открил.
— Хм. — Бес пъхна глава под водата. Когато се показа отново, брадата му беше покрита с кал и водорасли. — Наистина е стълба. Прилича ми на вход на гробница.
— Гробница насред селото? — изумих се аз.
Отляво пак екна плисък. Бес се свъси.
— Видя ли?
— Да. Чуват се още откакто нагазихме в реката. Не си ли забелязал?
Бес топна пръст във водата, сякаш проверяваше температурата.
— Трябва да побързаме.
— Защо?
— Вероятно няма нищо. — Лъжеше още по-зле и от баща ми. — Я да надзърнем в тази гробница. Раздели реката.
Каза го, сякаш ме молеше за нещо съвсем обичайно, например да му подам солта.
— Аз съм магьосник воин — напомних му. — Не умея да разделям реки.
Бес като че ли се обиди.
— О, я стига. Съвсем лесно е. По времето на Хуфу познавах един магьосник, който раздели Нил колкото да огледа дъното и да намери огърлицата на едно момиче. Освен това го е направил и онзи израилтянин, Мики.
— Мойсей ли?
— Да, същият — потвърди Бес. — Няма как да не знаеш да разделяш реки. Трябва да побързаме.
— Щом е толкова лесно, защо не го направиш ти?
— Сега пък ми важничиш. Казах ти, малкия, течащата вода ме лишава от божествената ми сила. Вероятно една от причините Искандар да скрие приятелката ти в гробницата. Ако тя наистина е там. Можеш го. Просто… — Изведнъж той застана нащрек. — Излизай на брега.
— Но нали каза…
— Незабавно!
Още преди да сме направили и крачка, реката наоколо се взриви. Нагоре се изстреляха три водни стълба и Бес беше издърпан под водата.
Аз се опитах да се затичам, ала краката ми бяха затънали в тинята. Бях заобиколен от водните стълбове. Те се завъртяха и приеха човешки вид — с глави, рамене и ръце, направени от пръски кипнала вода, сякаш бяха мумии, създадени от Нил.
Бес изскочи на повърхността на шест метра от мен.