— Водни демони! — каза той, като се давеше. — Прогони ги!
— Как? — креснах.
Два от водните демони се насочиха към бога джудже. Той опита да се задържи на крака, но реката се превърна в запенени кипнали бързеи, в които Бес затъна до под мишниците.
— Хайде, малкият! — викна той. — Навремето всички пастири знаеха магии срещу водни демони.
— Ами намери тогава някой пастир!
Бес кресна: АУ!, и първият воден демон се изпари. Джуджето се обърна към втория, но преди да го е уплашило, той го удари по лицето.
Бес се задави и се препъна, а от ноздрите му пръсна вода. Демонът му се нахвърли и той отново потъна под водата.
— Бес! — извиках аз.
Третият демон се втурна към мен. Вдигнах вълшебната пръчка и успях да измагьосам слаб щит от синя светлина. Демонът се блъсна в него и ме бутна назад.
Устата и очите му се въртяха като мънички водовъртежи. Докато го гледах в лицето, изпитах чувството, че виждам купа за гадаене. Усетих ненаситния глад на тварта, омразата й към хората. Тя искаше да събори всички бентове, да погълне всички градове, да удави света в море от хаос. И като начало щеше да ме убие.
Разсеях се. Демонът се завтече към мен — натроши на парчета щита и ме издърпа под повърхността.
Случвало ли ви се е носът ви да се напълни с вода? Представете си цяла вълна, която ви стига до носа: разсъждаваща вълна, която знае как точно да ви удави. Изгубих вълшебната пръчка. Белите ми дробове се напълниха с течност. Всяка разумна мисъл се изпари и се превърна в паника.
Замятах се и заритах със съзнанието, че съм само под метър вода, а не мога да се изправя. От мътилката не различавах нищо. Главата ми се показа на повърхността и аз видях като размазано петно Бес, който отхвърча от водния стълб и се разкрещя:
— Ау! Уплаши се повече де!
После пак потънах и задрасках с ръце по тинята.
Сърцето ми биеше като обезумяло. Зрението ми започна да се замъглява. И да си спомнех някое заклинание, не можех да го изрека. Съжалих, че нямам способностите на морски бог, но те не бяха стихията на Хор.
Тъкмо да припадна, когато нещо ме сграбчи за ръката. Заудрях го необуздано и юмрукът ми опря в брадато лице.
Отново се измъкнах на повърхността, за да си поема въздух. До мен Бес беше на път да се удави, когато кресна:
— Какъв глупак съм… гъл-гъл… да се опитвам да те спася… гъл-гъл…
Демонът ме потопи още веднъж, но изведнъж мислите ми се проясниха. Сигурно от последната глътка кислород. Или след удара, който бях нанесъл на Бес, паниката ми се беше изпарила.
Спомних си, че и Хор е изпадал в подобно положение. Веднъж Сет се опитал да го удави, като го завлякъл в Нил.
Вкопчих се в този спомен и го направих свой.
Пресегнах се към Дуат и насочих към тялото си силата на бога на войната. Изпълни ме гняв. Нямаше да се дам току-така. Следвах Пътя на Хор. Нямаше да допусна някаква си тъпа течна мумия да ме удави в метър вода.
Всичко пред очите ми почервеня. Нададох вик, с който изхвърлих на мощна струя водата от белите си дробове.
ТРЯЯЯС! Нил се взриви. Аз се свлякох върху поле от кал.
В началото бях много уморен, нямах сили за друго, освен да кашлям. После успях някак да се изправя на крака и след като избърсах тинята по очите си, видях, че реката е променила течението си. Сега лъкатушеше около развалините на селото. Сред проблясващата червена тиня се виждаха тухли и дъски, боклуци, стари дрехи, автомобилен калник и кости — на животни или на хора. Наоколо се мятаха няколко риби, които недоумяваха къде се е дянала реката. Нямаше и следа от водните демони. На около три метра стоеше Бес, който ме гледаше свъсен и подразнен. Беше с окървавен нос и беше заровен до кръста в кал.
— Обикновено, когато разделяш река, не е задължително да удряш толкова силно джудже — промърмори той. — А сега ме извади оттук!
Успях да го издърпам, при което се чу всмукващ звук, толкова внушителен, че съжалих, задето не мога да го запиша. /_Не, Сейди, няма да се опитвам да го възпроизвеждам пред микрофона._/
— Извинявай — изпелтечих. — Не исках да…
Той махна с ръка — да ми покаже да не се извинявам.
— Пребори се с водните демони. Ето това е важното. Я сега да видим дали ще се справиш и с това.
Обърнах се и видях гробницата.
Представляваше правоъгълен трап с размерите на голям дрешник, облицован с каменни късове. По стълбите се стигаше до затворена каменна врата, изпъстрена с йероглифи. Най-големият олицетворяваше Дома на живота.