— Демоните са пазели входа — обясни Бес. — Вътре може да има още по-зли.
Под символа видях ред фонетични йероглифи:
— З-И-Я — прочетох аз. — Тя е вътре.
— И в магическия бизнес го наричаме капан. Последна възможност да се откажеш, малкият.
Но аз всъщност не го слушах. Тук долу беше Зия. Съмнявам се, че и да съм знаел какво ще се случи, съм щял да се спра. Слязох по стълбите, бутнах вратата и я отворих.
14.
В гробницата на Зия Рашид
Саркофагът беше направен от вода.
Беше във формата на огромно човешко тяло със заоблени ходила, широки плещи и грамадно усмихнато лице, точно като някои други египетски ковчези, които бях виждал, но бе изваян изцяло от течност. Стените бяха украсени с египетски рисунки — също от вода, аз обаче не им обърнах особено внимание.
Зия Рашид се носеше в бяла дреха вътре в саркофага. Ръцете й бяха кръстосани върху гърдите. Тя стискаше в едната длан пастирска гега, а в другата — бойно млатило, символи на фараона. Отстрани до нея плаваха жезълът и вълшебната й пръчка. Късата й черна коса се беше разпиляла около лицето, все тъй красиво, както го помнех. Ако сте виждали прочутата скулптура на царица Нефертити, Зия ми приличаше на нея с вдигнатите си вежди, високите скули, изваяния нос и съвършените червени устни.
/_Сейди твърди, че преувеличавам в описанието, но си е самата истина. Нефертити не току-така е смятана за най-красивата жена на света._/
Когато се приближих до саркофага, водата затрепка. Отстрани се загъна течение, което изписваше отново и отново един и същ символ:
Бес издаде гърлен звук.
— Не си ми казвал, че е божество.
Не се бях сетил да го спомена, но именно заради това, разбира се, Искандар беше скрил Зия. След като в Британския музей татко пусна на свобода боговете, един от тях — богинята на реката Нефтида — избра Зия, за да се всели в нея.
— Това сигурно е символът на Нефтида — предположих аз.
Бес кимна.
— Нали спомена, че момичето знае да борави със стихията на огъня?
— Да.
— Хм. Съчетанието не е от най-добрите. Не се учудвам, че Главният лектор я е положил тук. Ако в магьосница, боравеща с огън, се всели богиня на водата, това може да я погуби, освен ако… хм, доста находчиво.
— Кое?
— Съчетанието на вода с огън би могло да прикрие силата и способностите на Зия. Ако Искандар се е опитвал да я скрие от Апоп… — Очите му се разшириха. — Пресвета майко Нут! Това там какво е, гега и млатило ли?
— Според мен да. — Не знаех защо се прави на толкова стъписан. — Нали мнозина изтъкнати личности са били погребвани с тях?
Бес ме погледна невярващо.
— Ти, малкият, не разбираш. Това са първите гега и млатило, царските регалии не на друг, а на самия Ра.
Изведнъж ми се стори, че съм глътнал стъклено топче. Едва ли щях да се изненадам повече, ако Бес ми беше казал: „Между другото, си се облегнал на водородна бомба“. Гегата и млатилото на Ра бяха най-мощните символи на най-могъщия от всички египетски богове. Но в ръцете на Зия не изглеждаха нищо особено. Гегата приличаше на огромна златистосиня захарна пръчка. Млатилото бе направено от дървена пръчка с три вериги с шипове в края. Те не светеха, върху тях не пишеше: СОБСТВЕНОСТ НА РА.
— Защо са тук? — попитах аз.
— Не знам — призна си Бес, — но са именно те. Последното, което знам за тях, е, че бяха заключени в хранилищата на Първи ном. До тях достъп имаше само Главният лектор. Предполагам, че Искандар ги е заровил тук заедно с приятелката ти.
— За да я защитават ли?
Бес сви рамене, явно бе озадачен.
— Все едно да съединиш охранителната система у вас с атомна ракета. Който се опита да проникне, е обречен на сигурна смърт. Нищо чудно, че Апоп не е могъл да нападне момичето. Сигурна защита срещу Хаоса.
— Какво ще стане, ако събудя Зия?
— Магията, която я защитава, ще бъде развалена. Вероятно заради това Апоп те е насочил насам. Веднъж излезе ли от саркофага, Зия се превръща в по-лесна плячка. Но едва ли знам повече от теб защо Апоп я иска мъртва, а Искандар е хвърлил толкова усилия да я защити.
Взрях се в лицето на Зия. От три месеца мечтаех да я намеря. А сега се страхувах да я събудя. Докато развалях магията за сън, можех, без да искам, да я нараня или да я направя уязвима за Апоп. И да успеех, какво щеше да стане, ако тя се събудеше и решеше, че ме мрази? Искаше ми се да вярвам, че има общи спомени със своя shabti и ще си спомни времето, което сме прекарали заедно. Нямаше да го преживея, ако ме отхвърлеше.