— Така си и знаех. Еймъс ме увери, че си бил почтен слуга на Маат. Вместо това откривам, че си и божество, и крадец.
— Зия — извърнах се аз към нея. — Трябва да ме изслушаш. В опасност си. Меншиков работи за Апоп. Ще те убие.
Руснакът се престори доста успешно на обиден.
— За какво ми е да я наранявам? Чувствам, че вече се е освободила от Нефтида. Тя няма никаква вина, че богинята е нахлула в тялото й. — Той вдигна ръка към Зия. — Радвам се, детето ми, че те виждам здрава и невредима. Ти не носиш никаква вина за странните решения, които Искандар взе в последните си дни — да те скрие тук и да смекчи отношението си към тези престъпници от семейство Кейн. Отдалечи се от предателя. Прибери се у дома заедно с нас.
Зия се поколеба.
— Сънувах… сънувах странни сънища…
— Объркана си — рече внимателно Дежарден. — Естествено е. Твоят shabti ти е предал спомените си. Видяла си как Картър Кейн и сестра му сключват при Червената пирамида споразумение със Сет. Вместо да унищожат Червения властелин, те го пускат да си ходи по живо, по здраво. Помниш ли?
Зия се взря притеснена в мен.
— Спомни си защо го направихме — помолих аз. — Хаосът се въздига. След по-малко от двайсет и четири часа Апоп ще се отскубне на свобода. Зия… Аз…
Думите заседнаха на гърлото ми. Исках да й кажа какво изпитвам към нея, но очите й станаха непреклонни и твърди като кехлибар.
— Не те познавам — пророни тя. — Съжалявам.
Меншиков се усмихна.
— Разбира се, че не го познаваш, детето ми. Нямаш работа с предатели. А сега с разрешението на господаря Дежарден ще отведем този млад еретик обратно в Първи ном, където той ще бъде изправен на справедлив съд. — Меншиков се извърна към мен, обезобразените му очи пламтяха тържествуващо. — А после екзекутиран.
15.
Камилите са зли твари…
Да, Картър, цялата тази история с водните демони сигурно е била ужасна. Но не изпитвам състрадание към теб, защото 1) сам се набута в капана, и, 2) докато ти спасяваше Зия, аз се разправях с камили.
Камилите са отблъскващи.
Може би си мислиш: „Ама как така, Сейди, нали тези камили са измагьосани, призовани от амулетите на Уолт. Колко находчив е тоя Уолт! Измагьосаните камили със сигурност не са чак толкова ужасни, както истинските.“
Сега мога да потвърдя, че измагьосаните камили плюят, облекчават се, лигавят се, хапят, ядат и най-гнусното и смърдят като обикновените камили. Ако изобщо се различават от тях по нещо, то е по това, че от магията стават още по-гнусни.
Не започнахме, разбира се, с камили. Стигнахме до тях след поредица от все по-кошмарни превозни средства. Първо се качихме на един автобус за градче западно от Александрия — на автобус без климатик, натъпкан с мъже, които не бяха открили ползата от дезодорантите. После наехме шофьор — да ни откара до Бахария, — шофьор, който първо имаше нахалството да слуша най-големите хитове на АББА и да яде суров кромид лук, а после ни закара в някакъв пущинак и — изненада! — ни запозна с приятелите си, разбойници, изгарящи от нетърпение да ограбят беззащитни американски тийнейджъри. С удоволствие им показах как жезълът ми се превръща в голям прегладнял лъв. Нищо чудно шофьорът и разбойниците още да бягат. Но автомобилът беше спрял и нямаше магия, която да съживи двигателя.
На това място решихме да правим, да струваме, но да не бием на очи. Все щях да преглътна злобните погледи на местните. Можех да се справя и с това, че привличам вниманието като странна птица: американско-английско момиче с коса на морави кичури, тръгнало на път само с момче, което не прилича на негов брат. Всъщност това описваше доста добре живота ми. Но след случката с опита за обир на пътя ние с Уолт си дадохме сметка, че местните постоянно ни държат под око и са ни превърнали в мишена. Не изгарях от желание да ме вземат на мушка и други разбойници или египетската полиция, или, още по-лошо, магьосници, навъртащи се около нас под прикритие. Затова измагьосахме камили, направихме магия и на шепа пясък — да ни сочи пътя към Бахария, и поехме през пустинята.
„Как беше там, Сейди?“, сигурно се питате.
Благодаря за интереса. Беше горещо.
И още нещо: защо тия пустини трябва да са толкова огромни? Не могат ли да са с ширина няколкостотин метра, колкото да получиш представа какво е да е пясъчно, сухо и гадно, а после да продължат с нормална местност, например поляна с река или главна улица с магазини?