— Това друго име на Ра ли е? — започнах да налучквам аз.
— Общо взето, да — потвърди Уолт. — И така, жреците от храма на Амон-Ра не били особено доволни от Ехнатон. След като умрял, те съборили статуите му и се опитали да заличат името му от всички паметници и така нататък. Амарна била напълно изоставена, а Египет се върнал към старите порядки.
Постарах се да го осмисля. Хилядолетия преди Искандар да постанови, че боговете трябва да бъдат пратени в изгнание, един фараон е решил да направи същото.
— И това е бил твоят прапрапра и така нататък дядо? — попитах аз.
Уолт намота около китката си повода на камилата.
— Аз съм един от потомците на Ехнатон. Да. И ние като повечето потомци на царе умеем да правим магии, но… сме се натъквали и на трудности. Както сигурно се досещаш, боговете не са били доволни от Ехнатон. Синът му Тутанкамон…
— Цар Тутанкамон ли? — възкликнах аз. — Нима си негов потомък?
— За съжаление да — потвърди Уолт. — Тутанкамон е пострадал пръв от проклятието. Умрял е на деветнайсет години. И е бил от по-щастливите.
— Я чакай. Какво проклятие?
Точно тогава Катрина ревна и спря. Сигурно ще възразите, че камилите не реват, но ще сгрешите. След като се качи на една огромна дюна, Катрина издаде звук, много по-неприятен от спирачки на автомобил. Хинденбург пък се изпърдя и също спря.
Погледнах от другата страна на дюната. Долу, насред пустинята, се беше разпростряла обвита в мараня долина със зелени ниви и палми с размерите приблизително на Централен Лондон. Над нас летяха птици. На следобедното слънце проблясваха езерца. Пред малкото жилища, които се виждаха тук-там, бяха накладени пушещи огньове, на които хората готвеха. След толкова време в пустинята очите ме заболяха от многото цветове — точно както когато излизате от тъмен киносалон на яркото следобедно слънце.
Разбрах как са се чувствали в древността пътешествениците, открили след много дни в пустошта оазис като този. От всичко, което бях виждала, той приличаше най-много на Райската градина.
Камилите обаче не бяха спрели да се полюбуват на красивата гледка. Чак от края на оазиса до нашата дюна през пясъка криволичеше следа от мънички стъпки. И към върха се качваше много раздразнена котка.
— Баст? — възкликнах аз. — Какво правиш в този… какво точно представляваш?
Тя се вдигна на задни лапи, а предните разпери, сякаш казваше: „Ето ме и мен!“.
— Египетска мау, разбира се. Красиви леопардови петна, синкава козина…
— Сякаш е била в миксер!
Не че бях груба. Котката наистина беше ужасно проскубана. Липсваха големи кичури козина. Навремето може и да е била хубава, но бях по-склонна да мисля, че винаги си е била кръвожадна. Каквото беше останало от козината, беше мръсно и сплъстено, очите й бяха подути и наранени почти като на Влад Меншиков.
Баст… или котката — или каквото беше — пак застана на четири крака и подуши възмутено.
— Драга ми, Сейди, струва ми се, че вече сме обсъждали бойните белези по котките. Тази стара котка пред теб е истински воин!
„Воин, който губи“, помислих си, но реших да не го казвам.
Уолт слезе от гърбината на Хинденбург.
— Баст, как… къде си?
— Все още навътре в Дуат — въздъхна тя. — Ще мине поне още един ден, докато разбера как да изляза. Тук долу цари… известен хаос.
— Добре ли си? — попитах аз.
Котката кимна.
— Просто трябва да внимавам. В бездната гъмжи от врагове. Всички обичайни пътища и реки, по които може да се мине, са охранявани. Ще се видя принудена да заобикалям много, за да се върна здрава и читава, и тъй като равноденствието започва утре по залез-слънце, времето ме притиска. Реших, че е за предпочитане да ти пратя съобщение.
— Така значи… — сключи вежди Уолт. — Тази котарана тук не е истинска.
— Истинска е, как да не е истинска — възрази Баст. — Но е подчинена на част от моята ba. Говоря лесно чрез котки, макар и само по няколко минути наведнъж, но ти за пръв път си в близост с такава. Разбираш ли го? Невероятно! Наистина трябва да общуваш повече с котки. Между другото, щом си отида, котката порода египетска мау трябва да бъде възнаградена. Може би с вкусна риба или малко млекце…
— Баст — прекъснах я аз. — Каза, че си искала да ми съобщиш нещо.
— Точно така. Апоп се пробужда.