— Знаем!
— Но е по-лошо, отколкото си мислехме — продължи тя. — Цели пълчища демони са се запретнали да разбиват клетката му и той смята да излезе на свобода точно след като вдигнете от сън Ра. Всъщност разчита да освободите Ра. Това влиза в плана му.
Имах чувството, че главата ми става на пихтия, но може би беше от това, че камилата Катрина ми смучеше косата. Апоп иска неговият архивраг да бъде освободен? Но това няма смисъл!
— И аз не знам защо, но приближа ли се до клетката на Апоп, и долавям мислите му — уточни Баст. — Все пак се сражаваме от векове, вероятно между нас е възникнала връзка. При всички положения, както вече казах, утре по залез-слънце започва равноденствието. Апоп възнамерява да се въздигне от Дуат по изгрев на другата сутрин, двайсет и първи март. И смята, че ще му помогнете с плана си да събудите Ра.
Уолт се свъси.
— Щом Апоп иска да успеем, защо прави всичко възможно да ни спре?
— А наистина ли прави? — запитах се аз.
Изведнъж проумях смисъла на десетина дребни неща, притеснявали ме от няколко дни: защо в Бруклинския музей Апоп само е уплашил Картър, при положение, че Стрелите на Сехмет можеха да го унищожат. Как сме избягали толкова лесно от Санкт Петербург. Защо Сет е казал по своя воля къде се намира третият свитък.
— Апоп иска хаос — казах аз. — Иска да раздели враговете си. Завърне ли се Ра, това може да ни хвърли в гражданска война. Магьосниците вече са разцепени. Боговете ще започнат да се бият помежду си. Няма да бъде ясно кой управлява. А ако Ра не се прероди в силна нова форма, ако е стар и немощен, какъвто се появи във видението ми…
— Излиза, че е за предпочитане да не го вдигаме от сън, така ли? — поинтересува се Уолт.
— Това също не е отговор — отвърнах аз.
Баст понаклони глава.
— Объркана съм.
Мислите ми препускаха като обезумели. Камилата Катрина още ми дъвчеше косата и я превръщаше в олигавено сплъстено валмо, но аз почти не го забелязвах.
— Длъжни сме да се придържаме към плана. Имаме нужда от Ра. Трябва да има равновесие между Маат и Хаоса, нали така? Ако Апоп се въздигне, същото трябва да направи и Ра.
Уолт започна да си играе с пръстените си.
— Но щом Апоп иска Ра да бъде вдигнат от сън, щом смята, че това ще му помогне да унищожи света…
— Длъжни сме да вярваме, че Апоп греши.
Спомних си едно от нещата, които ми беше казал ren на Джаз: „Предпочетохме да вярваме в Маат“.
— Апоп не си и представя, че някой е в състояние да обедини боговете и магьосниците — казах аз. — Смята, че завръщането на Ра ще подкопае още повече силите ни. Трябва да докажем, че греши. Трябва да превърнем Хаоса в ред. Ето какво е правил винаги Египет. Рисковано е, много е рисковано, но ако не предприемем нищо от страх, че ще се провалим, само ще налеем вода в мелницата на Апоп.
Трудно е да държиш вдъхновяваща реч, докато камила ти лиже главата, но Уолт кимна. Котката не изглеждаше толкова въодушевена. Но котките рядко изглеждат въодушевени.
— Не подценявай Апоп — напомни Баст. — Не си се сражавала с него. А аз съм.
— Точно заради това имаме нужда от теб, връщай се бързо. — Разказах й за разговора на Влад Меншиков със Сет и за намеренията му да разруши Бруклинската къща. — Приятелите ни, Баст, са в ужасна опасност. Меншиков май е дори по-голям безумец, отколкото смята Еймъс. При първа възможност отиди в Бруклин. Имам чувството, че именно там ще дадем последен отпор. Ще вземем третия свитък и ще намерим Ра.
— Не обичам да давам последен отпор — заяви Баст. — Но си права. Положението не изглежда розово. Между другото, къде са Бес и Картър? — Тя погледна подозрително камилите. — Не сте ги превърнали в тези тук, нали?
— Примамливо е — отвърнах. — Но не, не сме го направили.
Разказах й накратко какво е намислил Картър.
Баст изсъска недоволно.
— Глупаво е да се отклонява толкова. Ще си поговоря хубаво с онова джудже, бива ли такова нещо, да те пусне сама.
— Ами аз! Да не съм невидим? — възмути се Уолт.
— Извинявай, скъпи, не исках да… — Очите й трепнаха. Тя се задави, сякаш е глътнала топка косми. — Връзката отслабва. Успех, Сейди. Най-добрият вход за катакомбите е в малко стопанство за фурми точно на югоизток. Потърси една черна водна кула. И се пази от римляните. Те са доста…
Котката вдигна настръхнала опашка. После примига и се огледа объркано.