— Лобелия ли? — попитах, защото всъщност не бях чула почти нищо след това.
Що за родители ще дадат на детето си името Лобелия?
Призракът изсумтя недоволно и кръстоса ръце.
— Но сигурно не ви се слуша как фуча. Можете да ме наричате Клод Побеснелия. Така се превежда на вашия език.
Учудих се, че римски призрак знае английски — може би го разбирах по някаква телепатия. При всички положения не ми олекна, щом разбрах, че призракът се казва Клод Побеснелия.
— Хм… — Уолт вдигна ръка. — Наричат те Побеснелия, защото си ядосан ли? Или защото си луд?
— Да — отвърна Клод. — Та за даровете. Виждам жезли, вълшебни пръчки и амулети, затова предполагам, че сте жреци от местния Дом на живота. Добре, добре. В такъв случай знаете какво да правите.
— Какво да правим! — съгласих се на мига. — Да, да, как да не знаем!
Клод присви очи.
— О, Юпитер! Новаци сте, нали? В храма поне обясниха ли ви какъв е проблемът?
— Хм…
Той отиде като хала при семейството мумии, които бяхме разглеждали.
— Това тук са Луций, Флавия и малкият Пурпенс. Починаха от пелагра. Тук съм от много отдавна, мога да ви разкажа практически за всеки.
— Разговарят ли с теб? — попитах и се дръпнах от семейството мумии.
Изведнъж малкият Пурпенс не ми се стори чак толкова сладък.
Клод Побеснелия махна нетърпеливо с ръка.
— Понякога разговарят. Но не както едно време. Сега духовете им спят почти непрекъснато. Важното в случая е, че при каквито и ужасни обстоятелства да са починали тези хора, съдбата им след смъртта е още по-ужасна! Всички ние — всички римляни, живели в Египет, — сме погребани като египтяни. Според местните обичаи, с местни жреци, с тела, мумифицирани за следващия живот, и така нататък. Смятахме, че играем на сигурно — две религии, два пъти по-голям залог. Лошото е, че вие, смотаните египетски жреци, вече не знаехте какво правите! Когато дойдохме ние, римляните, вече бяхте загубили почти всичките си познания за магията. Но казахте ли ни го? Не! Взимахте ни с удоволствие монетите, а работехте през пръсти.
— О! — Отдръпнах се още малко от Клод Побеснелия, който вече светеше доста опасно. — Е, сигурна съм, че в Дома на живота има бюро „Жалби на потребителите“…
— Не можете да правите половинчато египетските обреди — промърмори той. — Накрая ни мумифицираха телата и привързаха за тях вечните души, но дотук! Никой не каза молитвите, с които да ни помогне да се прехвърлим в следващия живот. Никой не принесе дарове, с които да нахрани нашите ba. Знаете ли колко съм гладен?
— Намира ни се малко телешка пастърма — предложи му Уолт.
— Не успяхме като благочестиви римляни да отидем в Плутоновите селения — продължи Клод, — защото телата ни са били подготвени за друг задгробен живот. Не можехме да отидем в Дуат, защото не ни бяха направили подходящите египетски обреди. Душите ни заседнаха тук, привързани към тези тела. Имате ли представа колко скучно е тук, долу?
— Щом си ba, защо не си с тяло на птица? — полюбопитствах аз.
— Нали ти казах! При нас всичко се е смесило, аз не съм нито истински римски призрак, нито истинска ba. Повярвай, ако бях с криле, отдавна да съм отлетял оттук! Между другото, коя година сме? Кой сега е император?
— О, казва се… — Уолт се закашля, сетне продължи припряно: — Знаеш ли, Клод, сигурен съм, че можем да ти помогнем.
— Можем ли? — намесих се и аз. — О, добре! Можем, можем.
Уолт кимна насърчително.
— Лошото само е, че първо трябва да намерим едно нещо.
— Един свитък — уточних аз. — От Книгата на Ра.
Клод се почеса по огромните си бузи.
— И това ще ви помогне да пратите душите ни в следващия живот?
— Ами… — рекох аз.
— Да — потвърди Уолт.
— Възможно е — казах. — Всъщност първо трябва да го намерим и чак тогава ще разберем. Той би трябвало да вдигне от сън Ра, а това ще помогне на египетските богове. Според мен ще увеличи и шансовете ви да се доберете до задгробния живот. Пък и съм в добри отношения с египетските богове. От време на време наминават — да пийнем чай. Ако ни помогнеш, мога да поговоря с тях.