Стиснах в едната ръка черния нож, а в другата — свитъците. Изрекох заповедта за отваряне. Не се случи нищо. Върнах се при статуята на Птах и опитах същото. Пак ударих на камък.
— Ехо, Птах! — извиках. — Извинявай, че те нарекох бог на плюенето. Виж какво, опитваме се да открием третия свитък на Ра, който е от другата страна, ето там. Предполагам, че си сложен тук, за да разчистиш пътя. Затова нали нямаш нищо против да го направиш?
Пак не се случи нищо.
Клод Побеснелия сграбчи края на тогата си, сякаш искаше да ни удуши с нея.
— Вижте, не проумявам за какво ви е притрябвал свитъка, можете да ни освободите и с ножа. Но защо не опитате с дарове? Всички богове чакат дарове.
Уолт затърси из запасите си. Сложи в краката на статуята мях със сок и малко от телешката пастърма. Статуята не направи нищо. Дори на златните плъхове в краката му явно не им се ядеше пастърма.
— Проклет бог на плюенето!
Хвърлих се на прашната земя. От двете ми страни имаше мумии, но вече ми беше все едно. Не можех да повярвам, че след като сме се сражавали с демони, богове и убийци руснаци, сме толкова близо до последния свитък, а сега ме е спряла купчина камъни.
— Не че ми харесва, но би могла да проникнеш със заклинание ha-di — каза Уолт.
— И да съборя върху нас тавана ли? — отговорих аз.
— Ще умрете — съгласи се Клод. — Не ви го препоръчвам.
Уолт коленичи до мен.
— Все трябва да има нещо…
Той разгледа амулетите си.
Клод Побеснелия тръгна да кръстосва из помещението.
— Пак не разбирам. Нали сте жреци. Носите обредния нож. Как така не можете да ни пуснете?
— Ножът не е за вас! — троснах се аз. — За Ра е!
Уолт и Клод ме изгледаха. Дотогава не го бях осъзнавала, но още щом го изрекох, разбрах, че е истина.
— Извинявай — казах. — Но ножът се използва за обреда Отваряне на устата — за освобождаване на душата. Трябва ми, за да вдигна от сън Ра. Анубис ми го е дал за това.
— Значи познаваш Анубис! — плесна радостно с ръце Клод. — Той може да ни освободи всички! А ти… — посочи призракът Уолт. — Ти си сред избраниците на Анубис, нали? Можеш да ни доставиш още ножове, ако са ви нужни! Още щом се запознахме, усетих около теб присъствието на бог. Кога пое служението му, когато той е разбрал, че умираш ли?
— Я чакай, какво?… — попитах аз.
Уолт не посмя да ме погледне в очите.
— Не съм жрец на Анубис.
— Но чак пък да умреш? — задавих се аз. — Как така ще мреш?
Клод Побеснелия явно не можеше да повярва.
— Искаш да кажеш, че не знаеш? Над него тежи проклятието на някогашния фараон. По мое време не сме го виждали често, но пак го разпознах. Случва се някой потомък на старите царски династии в Египет…
— Млъквай, Клод — прекъснах го аз. — Говори, Уолт. Как действа това проклятие?
В слабата светлина той изглеждаше по-слаб и голям. Сянката му отзад върху стената беше надвиснала като разкривено чудовище.
— Родът ми е получил в наследство проклятието, тегнещо над Ехнатон — обясни той. — То е нещо като вродено заболяване. Не поразява всяко поколение и всеки потомък, но прояви ли се, няма спасение. Тутанкамон е починал на деветнайсет години. Повечето от останалите… на дванайсет, на тринайсет. Сега аз съм на шестнайсет. Татко… е бил осемнайсетгодишен. Никога не съм го виждал.
— Как така на осемнайсет? — Дори само тези думи породиха цяла гмеж от нови въпроси, аз обаче се постарах да не се разсейвам. — Не може ли да се излекува? — Плисна ме вина, сякаш бях кръгла глупачка. — О, боже. Значи заради това си разговарял с Джаз. Тя е лечителка.
Уолт кимна мрачно.
— Мислех, че може да знае някакви заклинания, които не съм успял да открия. Семейството на татко… години наред са търсели лек. Мама също — още откакто съм се родил. Лекарите в Сиатъл не успяха да направят нищо.
— Лекарите — повтори отвратен Клод Побеснелия. — Имах един в легиона, обичаше да ми слага пиявици по краката. Само ми ставаше още по-зле. А сега за връзката с Анубис и за този нож, който можете да използвате…
Уолт поклати глава.
— Ще се опитаме, Клод, да ви помогнем, но не с ножа. Разбирам от магически вещи. Почти сигурен съм, че ножът може да се използва само веднъж, а няма как да изработим друг. Щом той е нужен на Сейди за Ра, тя не може да рискува и да го използва преди това.