— Не — казах аз. — Не, не и не.
И трите изхода бяха препречени от човешки фигури, омотани в ленен плат. Коридорите — докъдето ги виждах — бяха задръстени с тях. Някои още бяха увити от глава до пети в плата. Подскачаха, тътрузеха крака и напредваха бавно като грамадни пашкули, които се надбягват с чували. Други мумии се бяха освободили отчасти. Куцукаха с изпосталелите си крака, дърпаха с пръсти като сухи вейки ивиците лен. Повечето и досега бяха с портретите и въздействието беше зловещо: реалистични маски, усмихващи се ведро в горния край на възкръснали плашила от кости и изрисуван плат.
— Мразя мумии — изхлипах аз.
— Може би огнена магия — предложи Уолт. — Би трябвало да изгорят лесно.
— Ще изгорим и ние! Тук е много тясно!
— Измислила ли си нещо по-добро?
Приплака ми се. Свободата беше само на хвърлей, а точно както се бях опасявала, ние бяхме хванати като в капан с цяла гмеж мумии. Но тези тук бяха по-страшни от мумиите по филмите. Не казваха нищо и се движеха бавно — съсипани клетници, които някога са били хора.
Една от тях ме сграбчи от пода за крака. Още преди да съм изпищяла, Уолт се наведе и я удари леко по китката. Мумията в миг се превърна на пепел.
Погледнах го изумена.
— Това ли са способностите, заради които се тревожеше? Беше страхотно! Хайде пак!
Веднага се почувствах ужасно, задето съм го предложила. Лицето на Уолт се беше изкривило от болка.
— Не мога да го направя още хиляда пъти — отвърна той натъжен. — Може би, ако…
Точно тогава семейството мумии върху подиума в средата се размърдаха.
Няма да лъжа. Когато мумията с детски размери на невръстния Пурпенс седна, за малко да претърпя злополука, от която новите ми дънки щяха да станат на дрипи. Стига да можеше, моята ba щеше да смъкне кожата и да отлети.
Вкопчих се в ръката на Уолт.
В дъното на помещението изникна проблясващият призрак на Клод Побеснелия. Докато вървеше към нас, другите мумии също се размърдаха.
— Браво на вас, приятели — изхили ни се той безумно. — Ba се вълнува много, когато се завръща в съсухреното си старо тяло. Но просто не можем да ви пуснем да си ходите, докато не ни освободите, за да отидем в задгробния живот. Използвайте ножа, направете магията и после можете да си ходите.
— Няма как да ви освободим всичките! — извиках аз.
— Жалко — отвърна Клод. — В такъв случай ще вземем ножа и ще се освободим сами. Според мен още два трупа в катакомбите няма да променят нищо.
Той каза нещо на латински и всички мумии се юрнаха към нас, като влачеха крака и се препъваха, падаха и се търкаляха. Докато се опитваха да ходят, някой ставаха на парчета. Други се свличаха на земята и събратята им ги прегазваха. Но повечето се приближаваха.
Отстъпихме назад към коридора. Аз държах в едната ръка жезъла. С другата бях стиснала Уолт за ръката. Никога не ме е бивало да измагьосвам огън, но все пак успях да запаля върха на жезъла.
— Ще опитаме по твоя начин — казах на Уолт. — Ще ги подпалим и ще избягаме.
Знаех, че не е разумно да го правим. В тази теснотия лумналият огън щеше да засегне и нас не по-малко, отколкото мумиите. Щяхме да загинем от дима, от задушаване или от горещината. И да успеехме да се изтеглим назад в катакомбите, просто щяхме да се загубим и да се натъкнем на още мумии.
Уолт също запали жезъла си.
— Броим до три — предложих аз. Загледах ужасена как мумията на детето се приближава — портретът на седемгодишното момченце ми се усмихваше от отвъдното. — Едно, две…
Запънах се. Мумиите бяха само на един метър, но отзад се чу нов звук, все едно тече вода. Не, все едно някой тича бързо. Към нас на талаз се носеха някакви твари, които потракваха по камъка с хиляди и хиляди мънички нокти, може би насекоми или…
— Следва три — напомни притеснен Уолт. — Ще ги подпалваме ли?
— Залепи се за стената! — изписках аз.
Не знаех какво точно се задава, знаех обаче, че не искам да му заставам на пътя. Избутах Уолт при камъка и се залепих до него — и двамата бяхме с лице към стената, когато в нас се блъсна вълна от нокти и козина, която се търкаляше отзад — цяло войнство гризачи, които тичаха по пет в редица по пода и препускаха хоризонтално по стената, отправяйки предизвикателство към земното притегляне.
Плъхове. Хиляди плъхове.
Бягаха точно над нас, без да ни вредят, ако не броим по някоя драскотинка тук-там. Сигурно ще си помислите: не е чак толкова страшно, но случвало ли ви се е някога да стоите прави и да ви газят цели пълчища мръсни плъхове? Не плащайте за такова изживяване.