— Какви кончета! — възкликна Искра, гледайки впряга. — Прекрасни са, като нарисувани! Ще спечелим по някой флорен за четирите.
— А каретата? — Кайли се усмихна на жената и девойката. — Ще впрегнем кочияша и форейтора, те ще я откарат до града. А ако се наложи да се тегли нагоре, и дамите ще помогнат.
— Господа разбойници! — извика матроната с клошираната рокля, която се уплаши от похотливата усмивка на Кайли повече, отколкото от окървавеното желязо в ръката на Цири. — Апелирам към вашата съвест! Нали няма да опозорите тази млада девойка!
— Хей, Мистле — извика Кайли с подигравателна усмивка, — тук, както чувам, апелират към твоята съвест!
— Затваряй си устата! — намръщи се Гиселхер, който все още беше горе, на седлото си. — Шегите ти не са смешни на никого. А ти се успокой, жено. Ние сме Плъховете. Не воюваме с жени и не им вредим. Реф, Искра, разпрегнете конете! Мистле, хвани останалите жребци! И да се махаме!
— Ние, Плъховете, не воюваме с жени — озъби се отново Кайли, гледайки пребледнялото лице на девойката с черната рокля. — Само от време на време се забавляваме с тях, ако имат желание. Ти имаш ли желание, госпожичке? Случайно да те сърби между крачетата? Няма от какво да се срамуваш. Достатъчно е да кимнеш с глава.
— Повече уважение! — извика с треперещ глас дамата с клошираната рокля. — Как смееш да се обръщаш така към благородна баронеса, господин разбойнико!
Кайли се закикоти, после се поклони театрално.
— Моля за извинение. Не исках да я обидя. Какво, и да попитам ли не може?
— Кайли! — извика Искра. — Ела тук! Какво си се раздрънкал там? Помогни ми да разпрегна конете. Фалка! Размърдай се!
Цири не откъсваше поглед от герба на вратата на каретата, сребърен еднорог върху черно поле. „Еднорог — помисли си тя. — Някога съм виждала такъв еднорог… Кога? В друг живот? А може би е било само сън?“
— Фалка? Какво ти е?
„Аз съм Фалка. Но невинаги съм била Фалка. Невинаги.“
Тя потрепна, стисна устни. „Държах се лошо с Мистле — помисли си. — Обидих я. Трябва някак да й се извиня“.
Тя сложи крак на стъпалото на каретата и се вторачи в камеята на роклята на бледата девойка.
— Дай ми това — изрече кратко.
— Как смееш? — задави се мадоната. — Знаеш ли с кого разговаряш? Това е благородната баронеса Касади!
Цири се огледа, уверявайки се, че никой не ги слуша.
— Баронеса? — изсъска тя. — Ниска титла. А и дори тази сополанка да беше контеса, пак би трябвало да ми се кланя до земята! Давай брошката! Какво чакаш? Искаш да ти я изрежа заедно с корсета ли?
Тишината, която настъпи на масата след заявлението на Филипа, бързо беше сменена от всеобща глъчка. Магьосниците една през друга изразяваха смайването и недоверието си, искаха обяснения. Някои несъмнено знаеха много за предложената за Владетелка на Севера Цирила, или Цири, на други името им беше познато, но знаеха по-малко. Фрингила Виго не знаеше нищо, но подозираше някои неща и се губеше в догадки, въртящи се предимно около едно определено снопче коси. Попита полушепнешком Асире, но тя си премълча, само я посъветва също да мълчи, още повече, че Филипа Ейлхарт продължи:
— Много от вас видяха Цири на Танед, където със своето изречено в транс ясновидство тя създаде голяма суматоха. Някои от нас са имали с нея близък, и дори много близък контакт. Имам предвид главно теб, Йенефер. Време е да ти дадем думата.
Докато Йенефер разказваше за Цири, Трис Мериголд внимателно се вглеждаше в приятелката си. Йенефер говореше спокойно и без емоции, но Трис я познаваше достатъчно отдавна и достатъчно добре. Вече я беше виждала в най-различни ситуации, включително и в такива, които са предизвиквали стрес, измъчвали са я и са я довеждали до границата на болест, а понякога и отвъд тази граница. Сега Йенефер несъмнено беше в такова състояние. Тя изглеждаше изтощена, болна и съсипана.
Магьосницата разказваше, а Трис, която хем знаеше съдържанието на разказа, хем познаваше Цири, внимателно оглеждаше слушателките. Особено двете магьоснички от Нилфгард. Невероятно разхубавилата се Асире вар Анахид, която въпреки това все още се чувстваше неуверено с грим и с модна рокля, и Фрингила Виго, по-млада, симпатична, привлекателна по природа и скромно елегантна, със зелени очи и черни като на Йенефер коси, не толкова буйни, а по-късо подстригани и гладко сресани.
Не изглеждаше нилфгардките да са се изгубили в сложната история на Цири, въпреки че разказът на Йенефер беше дълъг и доста объркан. Магьосницата започна с нашумялата любовна история на Павета от Цинтра и юношата, превърнат чрез магия в Таралежа, продължи с ролята на Гералт и Правото на Изненадата, със свързващото вещера и Цири предопределение. Разказа за срещата между Гералт и Цири в Брокилон, за войната, за това как са се изгубили и намерили, за Каер Морхен. За Риенс и преследващите Цири нилфгардски агенти. За обучението в храма на Мелителе, за загадъчните способности на Цири.