— Защото това изискват елфическите легенди, митове и пророчества? — попита подигравателно Сабрина Глевисиг. — Всичко това от самото начало намирисваше на приказки и фантазии! Сега вече изобщо не се съмнявам. Благородни дами, предлагам за разнообразие да се заемем с нещо по-сериозно, рационално и реално.
— Прекланям глава пред трезвата рационалност, сила и източник на огромното превъзходство на вашата раса — усмихна се леко Ида Емеан. — Но тук, сред кръга от лица, способни да използват сили, които невинаги се поддават на рационален анализ и обяснение, ми се струва малко неуместно пренебрежението към пророчествата на елфите. Нашата раса не е толкова рационална и не черпи сили от рационалността. И все пак съществува от няколко десетки хиляди години.
— Но генетичният материал, за който говорим, наречен Старата кръв, се е оказал не чак толкова устойчив — отбеляза Шеала де Танкарвил. — Дори елфическите легенди и пророчества, които аз изобщо не подценявам, смятат Старата кръв за напълно унищожена, изчезнала. Не е ли така, госпожо Ида? На света вече не е останало от Старата кръв. Последната, в чиито вени е течала, е Лара Дорен аеп Шиадал. Всички ние знаем легендата за Лара Дорен и Крегенан от Лод.
— Не всички — обади се за пръв път Асире вар Анахид. — Изучавала съм повърхностно вашата митология и не знам тази легенда.
— Това не е легенда — каза Филипа Ейлхарт. — Това е истинска история. Сред нас има магьосница, която знае прекрасно не само историята на Лара и Крегенан, но и нейните последствия, а те, несъмнено, ще заинтересуват всички. Молим те да вземеш думата, Францеска.
— От казаното от теб следва — усмихна се кралицата на елфите, — че си запозната с този въпрос не по-зле от мен.
— Не е изключено. Но все пак те моля да го разкажеш ти.
— За да изпиташ моята искреност и лоялност към ложата — кимна Енид ан Глеана. — Добре. Моля ви, дами, настанете се по-удобно, защото разказът няма да бъде кратък.
— Историята на Лара и Крегенан е истинска, обаче в наши дни е толкова разкрасена с приказни детайли, че е трудно разпознаваема. Също така има огромни разлики между човешката и елфическата версия на легендата, и в двете присъстват шовинизъм и расова омраза. Затова ще оставя настрана украшенията и ще се огранича със сухите факти. И така, Крегенан от Лод е бил магьосник, Лара Дорен аеп Шиадал — елфическа магьосница, Aen Saevherne, Посветена, една от загадъчните дори за нас, елфите, носители на Hen Ichaer, Старата кръв. Тяхното приятелство, а по-късно — и любовна връзка, отначало била приета с радост и от двете раси, но скоро се появили враждебно настроени, решителни противници на идеята за обединение на човешката и елфическата магия. Както сред елфите, така й сред хората се намерили такива, които смятали това за измяна. Имало също така някакви непонятни днес конфликти от личен характер, ревност и завист. Накратко: в резултат на интрига Крегенан бил убит. Преследвана, Лара Дорен загинала от изтощение някъде на безлюдно място, като преди това родила дъщеря. Детето оцеляло по чудо. То било приютено от Керо, кралицата на Редания.
— Изплашена от заклинанието, което й направила Лара, след като Керо отказала да й помогне и я изгонила на студа — намеси се Кейра Мец. — Ако след това тя не била приютила детето, върху нея и целия й род щели да се стоварят ужасни нещастия…
— Това са точно тези приказни допълнения, от които се отказа Францеска — прекъсна я Филипа Ейлхарт. — Да се придържаме към фактите.
— Пророческите способности на Посветените, в чиито вени течала Старата кръв, са факт — каза Ида Емеан, вдигайки поглед към Филипа. — А настойчиво повтарящият се във всички варианти на легендата мотив за пророчество навежда на размисли.
— Навежда на размисли сега, а и навремето е било така — потвърди Францеска. — Слуховете за заклинанието на Лара не са утихнали, за тях си спомнили дори след седемнайсет години, когато взетото под закрила от Керо момиченце, наречено Рианон, се превърнало в девойка, чиято красота затъмнявала дори легендарната красота на майка й. Осиновената от Керо девойка Рианон носила официалната титла реданска принцеса, и от нея се интересували множество кралски дворове. Когато сред редицата конкуренти Рианон най-накрая избрала Гоидемар, младият крал на Темерия, слуховете за проклятието едва не провалили сватбата. Обаче тези слухове започнали да се разпространяват особено активно три години след сватбата на Гоидемар и Рианон. По време на метежа на Фалка.