— На „нас“? — вдигна глава Йенефер. — На кого по-точно?
— На Тисая де Врие, Августа Вагнер, Летисия Шарбоне и Хен Гедимдейт — каза спокойно Францеска. — По-късно включиха и мен. Аз бях млада магьосница, но чистокръвна елфка. А баща ми… Биологическият ми баща, защото той се отказа от мен… Той беше Посветен. Знаех какво представлява генът на Старата кръв.
— И такъв ген е бил открит в Рианон, когато са изследвали нея и краля, преди да изследвате децата — досети се Шеала де Танкарвил. — Бил е открит също и в две от децата, което е позволило да се определи лишеното от гена дете на Фалка. И как успяхте да предпазите детето от гнева на краля?
— По много прост начин — усмихна се елфката. — Направихме се на невежи. Обяснихме на краля, че проблемът е много сложен, че ще продължим изследванията, а такива изследвания изискват време… Много време. Гоидемар, който по принцип беше добър и благороден човек, бързо се успокои и изобщо не ни даваше зор, а тризнаците растяха и тичаха из двореца, привеждайки във възторг кралската двойка и целия кралски двор. Амавет, Фиона и Адела. Приличаха си като три врабчета. Разбира се, в тях се вглеждаха внимателно, постоянно възникваха подозрения, особено ако някое от децата направеше някоя беля. Веднъж Фиона изля от прозореца нощното гърне право върху голям командир от армията, който я нарече пред всички „дяволско изчадие“ и така се прости с длъжността си. След известно време Амавет намаза стълбите с лой, и някаква придворна дама, докато слагали ръката й в шина, прошепнала нещо за прокълната кръв, и се разделила с кралския двор. Не толкова знатните бърборковци незабавно се запознавали с позорния стълб и бича, така че бързо се научили да си държат езика зад зъбите. Даже някакъв барон от много стар род, когото Адела уцелила със стрела в задника, се ограничил с…
— Да не се разпростираме над пакостите на децата — прекъсна я Филипа Ейлхарт. — Кога най-накрая казахте на Гоидемар истината?
— Никога. Той не попита, а нас това ни устройваше.
— А кое от децата беше на Фалка — знаехте ли?
— Разбира се. Адела.
— Не Фиона?
— Не. Адела. Тя умря от чума. Дяволското изчадие, проклетата кръв, дъщерята на демоничната Фалка, помагаше на жреците в крайградската болница и спасяваше болни деца при една чумна епидемия, въпреки протестите на краля. Но самата тя се зарази и умря. Беше на седемнайсет години. След година нейният псевдобрат завъртя роман с графиня Ана Камена и загина от ръцете на убийци, наети от графа. В същата година си замина и Рианон, която не можа да понесе смъртта на любимите си деца. Тогава Гоидемар ни повика отново. Защото от принцеса Фиона, последната от тройката, се беше заинтересувал кралят на Цинтра, Корам. Искаше да я вземе за жена на своя син, също Корам, но знаеше за носещите се слухове и не искаше да жени сина си за предполагаемата дъщеря на Фалка. Ние използвахме целия си авторитет, за да го убедим, че Фиона е законородено дете. Не знам дали ни повярва, но младите си допаднаха и по този начин дъщерята на Рианон, прабабата на вашата Цири, скоро стана кралица на Цинтра.
— Внасяйки в династията на Корамите знаменития ген, който вие сте продължили да следите.
— Фиона — изрече спокойно Енид ан Глеана — не беше носителка на гена на Старата кръв, който ние още тогава нарекохме „генът на Лара“.
— Как така?
— Носител на гена на Лара беше Амавет, а нашият експеримент продължи. Защото Ана Камена, заради която се простиха с живота си любовникът й и съпругът й, роди близначета още преди да е свършил траурът й. Момче и момиче. Несъмнено бащата е бил Амавет, защото момичето се оказа носителка на гена. Кръстиха я Мюриел.
— Мюриел Красивата измамница? — учуди се Шеала де Танкарвил.
— Много по-късно — усмихна се Францеска. — Отначало — Миличката Мюриел. Тя наистина е била миловидно, сладко дете. Когато навършила четиринайсет години, вече я наричали Мюриел Кадифенооката. Мнозина са затъвали в тези очи. Накрая я дали за жена на граф Роберт Гарамон.
— А момчето?
— Криспин. Той не носеше гена, затова не ни интересуваше. Май загина по време на някаква война. Само за това си мислеше — да стреля и да се бие.
— Чакай малко. — Сабрина рязко прекара ръка през косата си. — Нали Красивата измамница Мюриел беше майка на Адалия, наричана Врачката…
— Точно така — потвърди Францеска. — Интересна личност беше Адалия. Силен Извор, идеален материал за магьосница. Уви, тя не искаше да бъде магьосница. Предпочиташе да е кралица.