— А генът? — попита Асире вар Анахид. — Тя беше ли негова носителка?
— Колкото й да е странно — не.
— Така и предполагах — кимна Асире. — Генът на Лара може да се предава непрекъснато само по женска линия. Ако носителят се окаже мъж, генът отслабва във второто, най-много в третото поколение.
— Но след това, вероятно, се активизира — обади се Филипа Ейлхарт. — Адалия, която не е притежавала този ген, е майката на Каланте, а нали Каланте, бабата на Цири, отново се е оказала носителка на гена на Лара.
— Първата след Рианон — обади се неочаквано Шеала де Танкарвил. — Грешите, Францеска. Имало е два гена. Единият, истинският, бил скрит, латентен, вие сте го пропуснали у Фиона, излъгани от силния и ярко изразен ген на Амавет. Но това, което е имал Амавет, не е било ген, а активатор. Госпожа Асире е права. Предаващият се по мъжка линия активатор още при Адалия е бил толкова слаб, че вие не сте го намерили. Адалия е била първото дете на Измамницата, следващите със сигурност не са имали и следа от активатора. Латентният ген на Фиона също най-вероятно е отслабнал в мъжките й потомци не по-късно от третото поколение. Но генът не е изчезнал, и аз знам защо.
— По дяволите — процеди през зъби Йенефер.
— Обърках се — обяви Сабрина Глевисиг. — Обърках се в тези дебри от генетика и генеалогия.
Францеска придърпа към себе си купата с плодовете, протегна ръка и изрече заклинание.
— Извинявайте за площадната психокинеза — усмихна се тя, запращайки червената ябълка високо над масата. — Но с помощта на левитиращи плодове ще ми е по-лесно да обясня всичко, включително и грешката, която сме допуснали. Тази червена ябълка е генът на Лара, Старата кръв. Със зелената ябълка ще означа латентния ген. Нарът е псевдогенът, активаторът. Да започнем. Това е Рианон, червената ябълка. Синът й Амавет — нар. Дъщерята на Амавет, Мюриел Красивата измамница, и внучката му Адалия — също нар, при което накрая отслабва. А ето я втората линия: Фиона, дъщерята на Рианон — зелена ябълка. Нейният син Корбет, кралят на Цинтра — зелена. Синът на Корбет и Елен Каедвенска, Дагорад — зелена. Както виждате, в последните две поколения — само мъжки потомци, генът много отслабва. Но най-долу сега имаме нар и зелена ябълка. Адалия, княгинята на Марибор и Дагорад, кралят на Цинтра. И тяхната дъщеря — Каланте. Червена ябълка. Възродилият се силен ген на Лара.
— Генът на Фиона — кимна Маргарита Льоантил — се е срещнал с активатора на Амавет в резултат на кръвосмешение, и никой не е обърнал внимание на роднинството? Нито един кралски хералдик или хроникьор не е обърнал внимание на явното кръвосмешение?
— Не е било толкова явно. Нали Ана Камена не е разгласявала, че близнаците й са извънбрачни, защото роднините на мъжа й незабавно биха лишили и нея, и децата й от герба, титлите и имуществото. Да, вярно, появили са се слухове, и са се носели не само сред простолюдието. Наложило се е да търсят съпруг за родената от кръвосмешение Каланте чак в далечен Ебинг, докъдето слуховете не са достигнали.
— Прибави към пирамидата си още две червени ябълки, Енид — каза Маргарита. — Сега, в съответствие със справедливите забележки на госпожа Асире, възродилият се ген на Лара се предава гладко по женска линия.
— Да. Ето я Павета, дъщерята на Каланте. И дъщерята на Павета — Цирила. Единствената в настоящия момент наследница на Старата кръв, носителка на гена на Лара.
— Единствената? — попита рязко Шеала де Танкарвил. — Много си самоуверена, Енид.
— Какво имаш предвид?
Шеала неочаквано се надигна, стрелна окичените си с пръстени ръце в купата и накара всички останали там плодове да левитират, като разруши и превърна в цветен хоровод цялата схема на Францеска.
— Ето какво имам предвид — изрече студено тя, посочвайки хаоса от плодове. — Всичко това са възможни генетични комбинации. И ние знаем не повече, отколкото виждаме тук, тоест нищо. Вашата грешка се е възпроизвела, Францеска, породила е лавина от грешки. Генът се е появил случайно след сто години, и за тези години може да са се случили неща, за които си нямаме никаква представа. Тайни събития, укривани, заличавани. Предбрачни и извънбрачни деца, заченати тайно, дори подменени деца. Кръвосмешения. Кръстоски между различни раси, кръв на забравени предци, появяваща се в по-късни поколения. Накратко казано: генът, който преди сто години е бил на една ръка разстояние от вас, сега се е изплъзнал. Грешка, Енид, грешка! Твърде много стихийност, твърде много случайности. Твърде малко контрол. Твърде малко намеса в случайността.