Енид ан Глеана стисна устни.
— Не сме си имали работа със зайци, които можем да затворим в клетки и да чифтосваме.
Фрингила проследи погледа на Трис Мериголд и видя как ръцете на Йенефер изведнъж стиснаха подлакътниците на стола.
„Ето какво свързва сега Йенефер и Францеска — трескаво размишляваше Трис, като продължаваше да избягва погледа на приятелката си. — Изгодата. Защото в края на краищата не е минало без намирането на двойки и чифтосването им. Да, плановете им относно Цири и принца от Ковир на пръв поглед изглеждат невероятни, но в действителност са напълно реални. Те вече са правили това. Качвали са на троновете когото си поискат, създавали са такива съюзи и династии, каквито пожелаят, каквито са им били изгодни. В действие са влизали уроки, афродизиаци, еликсири. Крале и кралици неочаквано са сключвали странни, морганатични бракове, въпреки всякакви планове, намерения и договори. А по-късно на онези, които не е трябвало да раждат, тайно са се давали противозачатъчни средства. Тези, които не са смятали да раждат, а е трябвало да родят, вместо обещаните средства са получавали плацебо, вода със сладник. Оттук и всичките тези невероятни родствени отношения — Каланте, Павета… и Цири. Йенефер е била замесена в това. А сега съжалява. И с право. По дяволите, ако Гералт научи за това…“
„Сфинксове — мислеше си Фрингила Виго. — Сфинксове, резбовани на подлакътниците на креслата. Да, това трябва да стане емблемата на ложата. Знание, тайна, мълчание. Те са сфинксове. Те ще постигнат без усилия всичко, каквото пожелаят. Като нищо ще оженят Ковир за тази тяхна Цири. В техни ръце е силата. В техни ръце е знанието. В техни ръце са средствата. Диамантеното колие на шията на Сабрина Глевисиг сигурно струва цяло състояние, равняващо се на почти цялата платежоспособност на гористия и скалист Каедвен. Без проблеми ще постигнат това, което планират. Но има едно препятствие…“
„Аха — помисли си Трис Мериголд, — най-после разговорът достигна дотам, откъдето трябваше да започне. С този отрезвяващ и охлаждащ ентусиазма факт, че Цири се намира в Нилфгард, под властта на Емхир. Много далеч от планове, които се кроят тук…“
— Несъмнено — говореше Филипа — Емхир е по следите на Цири отдавна. Всички смятаха, че става въпрос за политически брак с Цирила и спечелване на всички земи, полагащи й се по наследство. Обаче не бива да изключваме възможността, че всъщност не става въпрос за политика, а за гена на Старата кръв, който император Емхир възнамерява да вкара в императорската линия. Ако Емхир знае това, което знаем и ние, то той може да пожелае пророчеството да се осъществи в неговия род, а бъдещата Кралица на света да се роди в Нилфгард.
— Поправка — вметна Сабрина Глевисиг. — Това го иска не Емхир, а нилфгардските магьосници. Само те са могли да открият гена и да обяснят на Емхир значението му. Мисля, че присъстващите тук нилфгардски дами няма да откажат да потвърдят това и да изяснят своята роля в интригата.
— Изумява ме — не издържа Фрингила — тенденцията събралите се тук дами да търсят нишките на интриги в далечен Нилфгард, когато по всичко личи, че трябва да търсите заговорниците и предателите много по-близо до вас самите.
— Колкото пряма, толкова и точна забележка. — Шеала де Танкарвил възпря с остър поглед готвещата се да възрази Сабрина. — Информацията за Старата кръв е достигнала до Нилфгард чрез нас, всичко показва, че е така. Или забравихте за Вилгефорц?
— Аз — не. — В черните очи на Сабрина за миг припламна огънят на омразата. — Аз не съм забравила!
— И неговият ред ще дойде — озъби се зловещо Кейра Мец. — Но засега не става въпрос за него, а за това, че Цири, толкова важната за нас Стара кръв, е в ръцете на Емхир вар Емрейс, императорът на Нилфгард.
— В ръцете на императора няма нищо — заяви спокойно Асире, хвърляйки поглед на Фрингила. — Намиращата се в Дарн Рован девойка няма никакви извънредни гени. Тя е обикновена до баналност. Несъмнено това не е Цири от Цинтра. Не е девойката, която императорът търсеше. А той търсеше онази, която носи гена. Дори се е сдобил с къдрица от косата й. Изследвах тази коса и открих нещо, което не можех да разбера. Но сега вече го разбирам.
— Значи Цири не е в Нилфгард — изрече тихо Йенефер. — Не е там.
— Не е там — потвърди сериозно Филипа Ейлхарт. — Измамили са Емхир. Подхвърлили са му двойничка на Цирила. Аз самата узнах това едва снощи. Но ме радва искреността на госпожа Асире. Това показва, че ложата ни вече функционира.
Йенефер с усилие сдържаше треперенето на ръцете си. „Само спокойно — повтаряше си тя, — само спокойно, не се издавай, чакай подходящия момент. И слушай, слушай, събирай информация. Сфинкс. Бъди сфинкс.“