— Елате, господине. — Агентът взе факела от ръцете на един от помощниците. — Ще ви покажа.
Нямаше съмнение, че магическият пожар, предназначен да изпепели всичко, намиращо се в подземията, беше започнал именно тук, в просторното помещение зад желязната врата. Грешката в заклинанието доста беше объркала плана, но си личеше, че и без това пожарът е бил бурен и силен. От огъня бяха пламнали рафтовете с книги, заемащи една от стените, стъклените съдове също бяха пламнали и се бяха разтопили. Всичко се беше превърнало в еднородна воняща субстанция. Единственото, останало непокътнато, беше маса с железен плот и две зазидани в пода кресла със странна форма. Странна, но не оставяща съмнение в тяхното предназначение.
— Конструирани са така — преглътна Ленеп, сочейки креслата и прикрепените към тях ремъци, — че да държат… краката… разтворени. Широко разтворени.
— Кучи син — процеди през стиснатите си зъби Дийкстра. — Проклет кучи син…
— В канала под дървеното кресло — продължи тихо агентът — намерихме следи от кръв, урина и изпражнения. Стоманеното кресло е по-ново, едва ли някога е било използвано. Не знам какво да мисля…
— А аз знам — каза Дийкстра. — Стоманеното е било създадено специално за някой по-особен. За някой, когото Вилгефорц е подозирал, че притежава изключителни способности.
— Изобщо не подценявам Дийкстра и неговото разузнаване — каза Шеала де Танкарвил. — Знам, че за да бъде открит Вилгефорц, е необходимо време. Обаче, като оставим настрана мотива за личното отмъщение, който явно е завладял някои от дамите, ще си позволя да отбележа, че не е сигурно, че точно Вилгефорц е хванал Цири.
— Ако не е Вилгефорц, тогава кой? Тя беше на острова. Както разбирам, никоя от нас не я е телепортирала оттам. Не е при Дийкстра, не е при никой от кралете, знаем това със сигурност. И не намерихме тялото й в развалините на Кулата на Чайката.
— Тор Лара — изрече бавно Ида Емеан — някога е криела в себе си много мощен портал. Изключвате ли вероятността девойката да е избягала от Танед с помощта на този портал?
Йенефер затвори очи, впивайки нокти в главите на сфинксовете на подлакътниците. „Само спокойно — помисли си тя. — Само спокойно.“ Усети върху себе си погледа на Маргарита, но не вдигна глава.
— Ако Цири е проникнала в телепортала на Тор Лара — обади се с леко променен глас ректорът на Аретуза, — опасявам се, че може да забравим за нашите планове и проекти. Боя се, че може и никога вече да не видим Цири. Несъществуващият вече портал на Кулата на Чайката беше повреден, изкривен. Смъртоносен.
— За какво изобщо говорим? — избухна Сабрина. — За да може някой просто да намери телепортала в кулата, за да може просто да успее да го види, трябва да използва магия от четвърта степен. А за да се приведе порталът в действие, са необходими свръхмагически способности! Не знам дали дори Вилгефорц би могъл да го направи, да не говорим за някаква петнайсетгодишна девойка. Как може дори да се предположи нещо такова! Каква според вас е тази девойка? Какво толкова има в нея?
— Нима е толкова важно какво има в нея, господин Бонхарт? — провлачи Стефан Скелен, наричан Кукумявката, коронер на император Емхир вар Емрейс. — И дали изобщо в нея има нещо? За мен е важно изобщо да я няма. И ще ви платя сто флорена, за да стане така. Ако толкова ви се иска, проверете какво има в нея, след като я убиете или преди това — ваша воля. Но цената няма да се увеличи, дори и да намерите нещо, предупреждавам ви съвсем сериозно.
— А ако я доставя жива?
— Също не.
Огромният на ръст, но мършав като скелет мъж, наричан Бонхарт, засука с пръсти мустака си. С другата си ръка постоянно се подпираше върху меча, сякаш искаше да скрие от очите на Скелен релефа върху ръкохватката.
— Да донеса ли главата й?
— Не — намръщи се Кукумявката. — За какво ми е главата й? За да я консервирам в мед?
— Като доказателство.
— Ще повярвам на думата ви. Вие сте известен, Бонхарт, като стабилен човек.
— Благодаря ви за доверието. — Ловецът на глави се усмихна, а Скелен, който беше дошъл с двайсет въоръжени свои хора, чакащи го пред кръчмата, почувства как го побиват тръпки. — Уж така би трябвало да бъде, а рядко се среща. Трябва непременно да отнеса главите на всички Плъхове на господин барона и на господата Варнхагенови, иначе няма да платят. Ако главата на Фалка не ви трябва, мисля, че няма да имате нищо против, ако я добавя към останалите за пълен комплект?
— За да получите още една награда за нея? А професионалната етика?
— Уважаеми господин Скелен — присви очи Бонхарт, — аз вземам парите не за убиването, а за услугата, която правя с това убийство. А тази услуга ще я окажа и на вас, и на Варнхагенови.