— Каква тема имаш предвид?
— Темата за бягството, което обмисляш.
Йенефер, която в този момент отваряше втората стрида, за малко да си пореже пръста. Огледа се крадешком, после погледна към нилфгардката под полуспуснатите си мигли. Фрингила Виго се усмихваше едва забележимо.
— Бъди така добра да ми заемеш ножа. За стридите. Вашите стриди са великолепни. При нас, на юг, не е лесно да се намерят такива. Особено сега, в условията на военна блокада… Блокадата е много неприятно нещо, нали?
Йенефер тихо се изкашля.
— Забелязах. — Фрингила погълна скаридата и се пресегна за втора. — Да, Филипа ни гледа. Асире също. Асире вероятно се притеснява дали съм лоялна към ложата. Лоялността е застрашена. Тя е готова да повярва, че съм се поддала на състраданието. Да видим… Любимият ти е потрошен. Момичето, което смяташ за своя дъщеря, е изчезнало, може и да е хвърлена в тъмница… Или да е заплашена да умре? А може би просто я използват за карта в мошеническа игра? Честно казано, аз не бих издържала. Незабавно бих избягала оттук. Моля те, вземи ножа. Стига толкова стриди, трябва да се грижа за фигурата си.
— Блокадата е доста неприятно нещо, както ти благоволи да забележиш — прошепна Йенефер, гледайки в зелените очи на нилфгардската магьосница. — Направо вредно. Не ти позволява да направиш това, което желаеш. Е, може да се преодолее, стига да имаш… средства. А аз ги нямам.
— Разчиташ на това, че аз ще ти ги дам? — Нилфгардката се вторачи в грапавата черупка от стрида, която все още държеше в ръката си. — О, за това не може да става и дума. Аз съм лоялна към ложата, а ложата явно не желае да хукнеш да спасяваш любимите си хора. Освен това съм ти неприятел. Как можа да забравиш това, Йенефер?
— Наистина! Как можах?
— А някоя моя приятелка — каза тихо Фрингила, — бих предупредила, че дори и да разполага с компонентите за телепортационно заклинание, не би могла да разруши блокадата незабележимо. Такава операция изисква време и прекалено се набива в очи. Малко по-добре би било да използва някой незабележим, стихиен притегател. Повтарям — мъничко. Телепортирането с импровизиран притегател, както несъмнено знаеш, е много рисковано. Не бих посъветвала някоя приятелка да поеме подобен риск. Но ти не си такава.
Фрингила наведе черупката, която държеше в ръка, и сипа върху масата мъничко морска вода.
— С това приключва баналният ни разговор. Ложата изисква от нас само лоялност. За щастие приятелството не е задължително.
— Телепортира се — каза тихо и безизразно Францеска Финдабаир, веднага щом утихна суматохата, предизвикана от изчезването на Йенефер. — Няма защо да се вълнувате, скъпи дами. Вече нищо не можем да направим. Тя е твърде далече. Грешката е моя. Подозирах, че обсидиановата й звезда маскира ехото на заклинанията…
— Как успя да го направи, по дяволите?! — извика Филипа. — Може да е приглушила ехото, това не е трудно. Но с какво чудо си отвори портал? Монтекалво е блокиран!
— Никога не съм я харесвала — сви рамене Шеала де Танкарвил. — Никога не съм одобрявала начина й на живот. Но и никога не съм се съмнявала в способностите й.
— Тя ще издрънка всичко! — развика се Сабрина Глевисиг. — Всичко за ложата! Ще хукне направо…
— Глупости! — бързо я прекъсна Трис Мериголд, гледайки във Францеска и Ида Емеан. — Йенефер няма да ни предаде. Не избяга оттук, за да ни предава.
— Трис е права — подкрепи я Маргарита Льоантил. — Знам защо избяга. Знам кого иска да спаси. Видях ги двете заедно, нея и Цири, и всичко разбирам.
— А аз нищо не разбирам! — извика Сабрина, и в залата отново стана шумно.
Асире вар Анахид се наведе към приятелката си.
— Не те питам защо го направи — прошепна тя. — Не питам и как го направи. Питам те само: докъде?
Фрингила Виго се усмихна едва забележимо, поглаждайки с пръсти резбованата глава на сфинкса на подлакътника на креслото си.
— А откъде да знам — прошепна тя — на кое крайбрежие са наловени тези стриди?
Седма глава
Итлина, или по-точно Ithlinne Aegli, дъщерята на Aevenien — легендарна елфическа лечителка, астролог и пророчица, прочута с предсказанията си и с пророчествата си, от които най-известното е Aen Ithlinnespeath, Пророчеството на Итлина. Многократно преписвано и издавано в различни форми. В различни периоди Пророчеството се е ползвало с огромна популярност, а коментарите, тълкуванията и поясненията, приложени към него, правели връзка между текста и истинските събития, което затвърдило вярата в изключителните ясновидски способности на И. Конкретно се смята, че И. е предсказала Северните войни (1239-1268), Големите епидемии (1268, 1272 и 1294 г.), кървавата Война на двата еднорога (1309-1318) и нахлуването на хаките (1350 г.). И. е предвидила също така наблюдаваните от края на XIII век климатични промени („Белият студ“), които суеверията винаги са смятали за указание за края на света и са свързвали с предсказаното идване на Разрушителката (виж). Този пасаж от Пророчеството на И. е дал повод за позорния лов на вещици (1272-1276) и е довел до смъртта на множество жени, смятани за въплъщение на Разрушителката. Сега много изследователи смятат И. за митична фигура, а нейните „пророчества“ — за изцяло изфабрикуван в по-ново време апокриф и ловка литературна мистификация.