— Може би защото те използват зъбите си само при самоотбрана, но никога — заради забавление, или да преодолеят смущението си от противоположния пол?
— Хората не знаят за това — веднага парира Регис. — Ти го знаеш отдавна, останалите ни приятели го научиха само преди минута. Повечето хора са дълбоко убедени, че вампирите не се забавляват, а пият кръв, само кръв и нищо друго освен кръв, и при това само човешка кръв. А кръвта е животворна течност, загубата й води до отслабване на организма, до загуба на витални сили. Вие разсъждавате така: „Съществото, проливащо кръвта ни, е наш смъртен враг. А същество, което отгоре на всичко и пие кръвта ни, храни се с нея, е двойно по-лошо: то повишава виталната си сила за сметка на нашата. За да процъфтява родът му, нашият род трябва да загине. И най-сетне, такова същество е отвратително още и с това, че макар и ние да знаем за живителната сила на кръвта, ни е противно да я пием.“ Някой от вас би ли тръгнал да пие кръв? Съмнявам се. А има и такива хора, на които им е достатъчно само да видят кръв, и веднага им прилошава или припадат. В някои общества жените за няколко дни от месеца се смятат за нечисти и се изолират…
— Май само при диваците е така — обади се Кахир. — А при вида на кръв припадате само вие, нордлингите.
— Само се лутаме така — вдигна глава вещерът — и свърваме от правия път в дебрите на съмнителна философия. Ти, Регис, смяташ, че на хората щеше да им е много по-лесно, ако знаеха, че виждате в тях не храна, а напитка? Къде виждаш ирационалност на страховете тук? Вампирите пият човешка кръв — този факт не може да се отрече. Човекът, към когото вампирът се отнася като с чаша водка, също губи сили, това е очевидно. Един, така да се каже, „пресушен“ човек напълно губи виталността си. Тоест умира. Извинявай, но страхът от смъртта не е едно и също нещо с отвращението от кръвта. Независимо дали е менструална, или някаква друга.
— Говорите такива умни работи, че чак ми се завива свят — изсумтя Милва. — А цялата ви мъдрост се върти само около едно нещо — какво има под полата на жената. Смотани философи.
— Да оставим за момент символиката на кръвта — каза Регис. — Защото тук наистина митовете се основават на факти. Да преминем към митовете, които не са основани на факти, но въпреки това са широко разпространени. На всеки му е известно, че човек, ухапан от вампир, би трябвало също да стане вампир, ако оцелее. Нали?
— Да — отвърна Лютичето. — Имаше такава балада…
— Запознат ли си с основите на аритметиката?
— Следвал съм всичките седем изкуства. И съм се дипломирал с отличие.
— Във вашия свят след Взаимното проникване на сферите са останали около хиляда и двеста висши вампири. Абсолютните въздържатели, а освен мен има доста такива, компенсират онези, които пият твърде много — както аз навремето. Средностатистическият вампир пие при всяко пълнолуние, защото пълнолунието за нас е празник, който сме свикнали… хм… да поливаме. Като се допитаме до човешкия календар и приемем, че в годината има дванайсет пълнолуния, ще получим теоретичното количество ежегодно ухапани хора, което е равно на четиринайсет хиляди и четиристотин. От Взаимното проникване са минали около хиляда и петстотин години. В резултат на обикновено умножение ще получим, че в настоящия момент на света теоретично трябва да съществуват двайсет и един милиона и шестстотин хиляди вампири. А ако вземем предвид и геометричната прогресия…
— Достатъчно — въздъхна Лютичето. — Нямам сметало, но мога да си представя общото количество. По-точно — не мога да си го представя. Значи заразяването с вампиризъм е глупост и измишльотина.
— Благодаря — поклони се Регис. — Да преминем към следващия мит, твърдящ, че вампирът е човек, който е умрял, но не съвсем. Не изгнива в гроба и не се превръща в прах. Лежи си там свеж и румен, готов да излезе и да започне да хапе. Откъде се е взел този мит, ако не от вашето подсъзнателно и ирационално отвращение към почтените покойници? Оказвате на мъртвите почести и пазите спомена за тях, мечтаете за безсмъртие, в митовете и легендите ви постоянно някой възкръсва, надделява над смъртта. Но когато вашият почтен покойник-прадядо неочаквано излезе от гроба и поиска бира, настава паника. И нищо чудно. Органичната материя, в която се прекратят жизнените процеси, се разлага. Външните прояви на това разложение не са особено привлекателни. Трупът смърди, превръща се в мърша. Безсмъртният дух, задължителният елемент във вашите митове, с погнуса отхвърля вонящата мърша и се възнася. Той е чист, може спокойно да бъде почитан. Но вие сте успели да измислите такъв отвратителен тип дух, който не излита, не отхвърля останките от тялото си, дори не желае да вони. Това е отвратително и противоестествено! Някой кретен дори е разпространил термина „мъртвяк“, който толкова охотно използвате по отношение на нас.