— Наистина — леко се намръщи Золтан Чивай. — Фелдшер, алхимик или знахар. Не се обиждайте, милостиви господине, но от вас лъха силно на аптека.
Емиел Регис се усмихна странно, със стиснати устни, и разпери извинително ръце.
— Миризмата ви издаде, господин фелдшер — каза Гералт, прибирайки меча си в ножницата. — Имахте ли някакви особени причини да се криете от нас?
— Особени? — Мъжът го изгледа с черните си очи. — Не. По-скоро обичайните. Просто се уплаших. Такива са времената.
— Вярно е — съгласи се джуджето и посочи заревото в небето. — Такива са времената. Мисля, че сте бежанец като нас. Разбира се, интересно е защо сте избягали толкова далеч от родния Дилинген и се криете сам сред тези могили. Е, на хората какво ли не им се случва, особено в трудни времена. Ние се уплашихме от вас, вие — от нас. Очите на страха са големи.
— От моя страна не ви заплашва нищо. — Представилият се като Емиел Регис мъж не сваляше поглед от тях. — Надявам се, че мога да разчитам на взаимност?
— Вие какво? — Золтан показа зъбите си в широка усмивка. — Да не ни взехте за разбойници? Ние, господин фелдшере, също сме бежанци. Тръгнали сме към темерийската граница. Ако искате, може да се присъедините към нас. Заедно ще е по-забавно и по-безопасно, отколкото ако сте сам, а на нас един медик може и да ни е от полза. С нас има жени и деца. А няма ли да се намери сред смрадливите лекове, които явно носите със себе си, нещо за протрити крака?
— Ще се намери нещичко — каза тихо фелдшерът. — Ще се радвам да помогна. Що се отнася до предложението ви за съвместно пътуване — благодаря, но не съм бежанец, господа. Не съм избягал от Дилинген заради войната. Тук живея.
— Така ли? — смръщи вежди джуджето, отстъпвайки назад. — Живеете тук? Тук, на гробището?
— На гробището? Не. Имам вила недалеч оттук. Освен къщата и магазина си в Дилинген, разбира се. Но тук прекарвам цялото лято, всяка година от юни до септември. Събирам разни билки и корени, дестилирам частично лекарства и еликсири…
— Но знаете за войната въпреки отшелническия си живот далеч от света и хората — отбеляза Гералт. — Откъде?
— От бежанците. На по-малко от две мили оттук, при река Хотла, има голям лагер. Там са се събрали повече от двеста бежанци, селяни от Бруге и Соден.
— А темерийската армия? — поинтересува се Золтан. — Потегли ли?
— Нищо не знам за това.
Джуджето изруга, после погледна фелдшера.
— Значи си живеете тук, господин Регис — изрече той провлачено. — И нощем си се разхождате сред гробовете. Не ви ли е страх?
— От какво да ме е страх?
— Ето този господин — Золтан посочи Гералт — е вещер. Неотдавна видя следи от гули. Трупоядци, нали разбирате? А не е нужно да си вещер, за да разбереш, че гулите живеят на гробища.
— Вещер? — Фелдшерът изгледа Гералт с явен интерес. — Унищожител на чудовища? Интересно. Не обяснихте ли на спътниците си, господин вещерю, че този некропол е на повече от половин хилядолетие? Гулите не са придирчиви, но все пак не гризат петстотингодишни кости. Тук няма гули.
— Това изобщо не ме огорчава — каза Золтан Чивай, оглеждайки се. — Е, господин медик, заповядайте в лагера ни. Имаме студено конско месо, надявам се, че няма да се погнусите?
Регис го изгледа продължително.
— Благодаря. Но имам по-добра идея. Каня ви при себе си. Моето лятно жилище е по-скоро колиба, а не вила. Но наблизо извира извор. И имам огнище, където може да се затопли конското месо.
— Ще се възползваме с охота — поклони се джуджето. — Може тук да няма гули, но мисълта за нощуване на това гробище не ми е много приятна. Да вървим да се запознаете с останалите от нашата компания.
Когато се приближиха до лагера, конете започнаха да пръхтят и да удрят с копита.
— Застанете срещу вятъра, господин Регис. — Золтан Чивай изгледа медика красноречиво. — Миризмата ви плаши конете, а аз, колкото и да ме е срам да си го призная, я свързвам с ваденето на зъби.
— Гералт — промърмори Золтан веднага, щом Емиел Регис се скри зад платнището, закриващо входа на колибата, — дръж си очите отворени. Този вонящ знахар никак не ми харесва.
— Имаш ли конкретен повод?
— Не харесвам хората, седящи цяло лято на гробищата, и то отдалечени от човешки обиталища гробища. Нима билките не растат и на по-приятни места? Този Регис много ми прилича на грабител на гробове. Фелдшерите, алхимиците и подобните на тях изкопават трупове, за да правят с тях разни екскременти.