— Това е най-хубавият полуфабрикат, който съм пил в живота си — пое си дъх Золтан. — Вземи, поете.
— Ааах… О, майчице! Отлично е! Опитай, Гералт.
— Първо на домакина — леко се поклони вещерът на Емиел Регис. — Къде са ти маниерите, Лютиче?
— Моля да ме извините, господа — поклони се в отговор алхимикът, — но не си позволявам никакво пиене. Здравето ми вече не е същото, както някога, наложи се да се откажа… от много удоволствия.
— Нито глътка?
— Става въпрос за принципи — поясни спокойно Регис. — Никога не нарушавам принципите, които сам съм си наложил.
— Възхищавам се и ви завиждам заради принципиалността. — Гералт отпи от мензурата и след кратко колебание я пресуши до дъно. Потеклите от очите му сълзи му попречиха да се наслади изцяло на вкуса. Из стомаха му се разнесе живителна топлина.
— Ще отида за Милва — подхвърли той, предавайки съда на джуджето. — Не излочвайте всичко, докато не се върнем.
Милва седеше при конете и си играеше с луничавата девойка, която беше возила през целия ден на седлото си. Когато научи за гостоприемството на Регис, тя първо сви рамене, но не се остави да бъде увещавана дълго.
Когато влязоха в колибата, завариха компанията да разглежда корените от мандрагора.
— За пръв път ги виждам — призна си Лютичето, въртейки между пръстите си коренището. — Наистина много прилича на човек.
— Страдащ от лумбаго — заяви Золтан. — А този другият е като бременна жена. А този, с извинение, е като двама души, които се съвкупяват.
— На вас само едно ви е в главите. — Милва изпи енергично пълната мензура и се изкашля силно в юмрука си. — Проклета да съм… Силничко си е! И вярно ли е, че е от дивогуб? Ха, значи пием магьосническа напитка! Не се случва всеки ден. Благодаря, господин фелдшер.
— Удоволствието е изцяло мое.
Отново напълнената чаша обиколи компанията, като повиши настроението, бодростта и разговорливостта.
— Тази мандрагора, както съм чувал, има голяма магическа сила — изрече убедено Пърсифал Шутенбах.
— И още как! — потвърди Лютичето, после отпи, избърса устните си и започна да бърбори. — Малко ли балади има на тази тема? Магьосниците използват мандрагората за еликсири, осигуряващи им вечна младост. А магьосничките освен това изработват мехлем, който наричат „гламур“. Намазаната с такъв мехлем магьосница става толкова красива и чаровна, че човек направо се изцъкля, като я види. И трябва да ви кажа, че мандрагората е силен афродизиак и се използва при любовна магия, особено когато трябва да се сломи съпротивата на момичето. Оттук е и народното име на мандрагората: дивогуб. Билка, с която се губи дивото.
— Дърдорко — изкоментира Милва.
— А аз съм чувал — каза гномът, като изпи на екс пълна мензура, — че когато изтръгват алрауна от земята, растението плаче и стене като живо.
— Ха — възкликна Золтан, загребвайки от ведрото. — Де просто да стенеше! Разправят, че мандрагората вие толкова зловещо, че можеш да изгубиш съзнание, а освен това отправя магии и проклятия към онзи, който я изважда от земята. Някои рискуват да заплатят с живота си!
— А на мен всичко това ми звучи като празни приказки. — Милва взе мензурата от джуджето, отпи голяма глътка и потрепери. — Не може едно растение да има такава сила.
— Самата истина е! — разгорещи се джуджето. — Но умелите знахари са намерили начин да се предпазят. Когато намерят алрауна, я завързват с връв, другия край на която завързват за куче…
— Или за свиня — вметна гномът.
— Или за глиган — добави сериозно Лютичето.
— Глупости говориш, поете. Работата е там, че когато кучето или свинята извадят мандрагората от земята, тогава проклятията и магиите ще се стоварят върху тях, а знахарят, скрит в безопасност в храсталака, ще си остане невредим. Нали, господин Регис? Прав ли съм?
— Методът е интригуващ — съгласи се алхимикът, усмихвайки се загадъчно. — Главно със своята находчивост. Но негов минус е голямата му сложност. В края на краищата, на теория ще е достатъчна само връв, без завързано за нея животно. Не мисля, че мандрагората е способна да разбере кой я дърпа. Магиите и заклинанията би трябвало да се стоварят върху връвта, която, съгласете се, е по-евтина и по-лесна за управление, отколкото кучето, да не говорим за свинята.
— Подигравате ли се?
— Как бих посмял? Нали казах, че се възхищавам на находчивостта. Защото, макар и мандрагората, въпреки всеобщото мнение, да не е способна да прави магии или да кълне, в прясно състояние това растение е толкова токсично, че дори почвата около корените е отровна. Попадането на сок върху лицето или върху одраскана ръка, че дори и вдъхването на миризмата може да има фатални последствия. Аз използвам маска и ръкавици, но не възразявам и срещу метода с връвчицата.