— Хммм… — замисли се джуджето. — А вярно ли е това за страховития вик, който алрауната издава?
— Мандрагората няма гласни струни — спокойно поясни алхимикът. — Наистина, това си е типично за растенията, нали? Но отделяният от грудката токсин има силно халюциногенно действие. Гласовете, виковете, шепотите и другите звуци не са нищо повече от халюцинации, предизвикани от поразените нервни центрове.
— Ха, съвсем бях забравил! — Лютичето, който току-що беше пресушил мензурата, се опита да сподави оригването си. — Мандрагората е силно отровна! А аз я държах в ръце! А сега пием съвсем спокойно от тази отвара…
— Токсична е само прясната алрауна — успокои го Регис. — А моята е набрана в точното време и приготвена както трябва, а също така дестилатът е филтриран. Няма нищо страшно.
— Сигурно няма — съгласи се Золтан. — Ракията винаги си е ракия, може да се вари дори от цикута, коприва, рибени люспи и стара връв за обувки. Давай чашата, Лютиче, народът чака.
Напълнената мензура отново тръгна в кръг. Всички се разположиха удобно на глинения под. Вещерът изсъска и изруга, и се намести по-удобно, защото при сядането отново го беше пронизала болката в коляното. Забеляза, че Регис го наблюдава внимателно.
— Скорошна рана?
— Не съвсем. Но ме измъчва. Имаш ли някакви билки, за да успокоиш болката ми?
— Това зависи от вида на болката — усмихна се едва забележимо фелдшерът. — И от какво е причинена. Усещам странна миризма в потта ти, вещерю. Лекували ли са те с магия? Давали ли са ти магически ензими и хормони?
— Даваха ми всякакви лекарства. Нямам представа какво може да се надуши в потта ми. Имаш дяволски силно обоняние, Регис.
— Всеки си има някакви достойнства. За компенсиране на недостатъците. Какво беше това, което са лекували с магия?
— Ръката и бедрената ми кост бяха счупени.
— Отдавна ли?
— Преди малко повече от месец.
— И вече ходиш? Невероятно. Дриадите от Брокилон, нали?
— Как позна?
— Само дриадите познават лекарства, способни да възстановяват костната тъкан толкова бързо. Виждам по ръцете ти тъмни точки, на местата, в които са прониквали корените на конинхаелата и симбиотичните филизи на лилавото зарасличе. Само дриадите умеят да използват конинхаелата, а лилавото зарасличе не расте другаде, освен в Брокилон.
— Браво! Безпогрешна дедукция. Но мен ме интересува нещо друго. Счупени са ми бедрената и предраменната кост. Обаче усещам силна болка в коляното и лакътя.
— Типично — поклати глава фелдшерът. — Магията на дриадите ти е възстановила повредените кости, но в същото време е направила и малка революция в нервните връзки. Страничен ефект, който се усеща най-силно в ставите.
— Какво можеш да ме посъветваш?
— За съжаление — нищо. Ти още дълго време ще предусещаш лошото време. През зимата болката ще се усилва. Но не бих ти препоръчал да използваш силни обезболяващи средства. Особено наркотици. Ти си вещер, в твоя случай това е абсолютно противопоказно.
— Значи ще се полекувам с твоята мандрагора. — Вещерът вдигна мензурата, която току-що му беше връчила Милва, изпи я до дъно и се закашля така, че отново му потекоха сълзи от очите. — Вече се чувствам по-добре, по дяволите.
— Не съм сигурен дали лекуваш правилната болест — усмихна се Регис със стиснати устни. — И също така напомням, че трябва да се лекуват причините, а не симптомите.
— При този вещер случаят не е такъв — изсумтя Лютичето, заслушан в разговора и позачервен. — За неговата болка точно ракията ще му помогне.
— И на теб би трябвало да ти помогне. — Гералт изгледа поета смразяващо. — Особено ако от нея ти се оплете езикът.
— Едва ли може да се разчита на това — усмихна се отново фелдшерът. — В състава на препарата влиза и беладоната. Много алкалоиди, включително и скополамин. Преди мандрагората да ви подейства както трябва, всичките несъмнено ще имате пристъп на елоквенция.
— Какво, какво? — попита Пърсифал.
— Красноречие. Извинявайте. Ще използвам по-простички думи.
Гералт изкриви устни в престорена усмивка.
— Правилно — каза той. — Лесно е да изпаднеш в маниерност и да започнеш да използваш префърцунени думи всеки ден. В такива случаи хората вземат събеседника си за арогантен палячо.
— Или за алхимик — добави Золтан Чивай, загребвайки с мензурата от ведрото.
— Или за вещер, който е изчел какво ли не, за да впечатли някоя магьосница — изсумтя Лютичето. — А магьосничките, господа, налитат най-вече на изискани разказвачи. Прав ли съм, Гералт? Е, разкажи ни нещо…