— Изкуфял дъртак! — изрева той и се изплю в огнището на печката. — Гледаш го и не можеш да разбереш дали е жив или е чучело. Почти не се движи, и добре прави, защото пърди при всяко движение. Не се разбира какво говори, брадата и мустаците му са залепнали от засъхнал борш. А командва всичко и всички, всеки трябва да му играе по гайдата…
— Обаче не може да се каже, че политиката на стария Хуг е лоша — вметна Регис. — Именно благодарение на неговите решителни действия джуджетата се отделиха от елфите и вече не се бият заедно със Scoia’tael. А това доведе до прекратяване на погромите и до отмяна на наказателните походи срещу Махакам. Верността към хората принася полза.
— Глупости! — Золтан пресуши мензурата. — По отношение на „катериците“ изкуфелият дъртак не се ръководи от никаква вярност към хората; просто прекалено много младоци изоставиха работата си в мините и ковачниците, за да се присъединят към елфите и да намерят в отрядите им свобода и мъжки приключения. Когато явлението нарасна дотолкова, че се превърна в проблем, Броувър Хуг хвана сополанковците с желязна ръка. Изобщо не го интересуват убиваните от „катериците“ хора или репресиите, на които са подложени заради това джуджетата, включително и вашите прословути погроми. Особено пък погромите, защото той смята живеещите в града джуджета за отстъпници. Що се отнася до заплахите за наказателни походи към Махакам, не ме разсмивайте, драги. Няма никаква заплаха и не е имало, защото никой от кралете няма да се осмели дори да пипне Махакам с пръст. Ще ви кажа защо — Махакам е стомана! И то каква! Там има въглища, там има магнетитови руди, и то неизчерпаеми запаси. Навсякъде другаде има само трохи в сравнение с Махакам.
— И в Махакам има техника — вметна Пърсифал Шутенбах. — Металургия! Огромни пещи, не някакви си там дребосъци! Водни и парни чукове…
— Ето, Пърсифал, пийни си — Золтан подаде на гнома за пореден път напълнения съд, — че ще ни омръзнеш с тази твоя техника. Всички знаят за техниката. Но не всички знаят, че Махакам изнася стомана. В кралствата, но също така и в Нилфгард. И ако някой ни пипне с пръст, ще унищожим работилниците и ще залеем с вода рудниците. И тогава, хора, ще се биете с дъбови тояги, кремък и магарешки челюсти.
— Като че ли беше яростен противник на Броувър Хуг и порядъка в Махакам — отбеляза вещерът, — а изведнъж започна да казваш „ние“.
— Разбира се! — потвърди разпалено джуджето. — А нима не съществува солидарност? Признавам си, че и донякъде съм горд, че сме по-умни от надутите елфи. Няма да възразиш, нали? Елфите няколкостотин години се правиха, че вас, хората, ви няма. Гледаха в небето, наслаждаваха се на аромата на цветята, а при вида на хората извръщаха гримираните си очи. А когато се оказа, че това нищо не им дава, изведнъж се сепнаха и се хванаха за оръжията. Решиха да ви убиват и допуснаха да бъдат убивани. А ние, джуджетата? Ние се приспособихме. Не, не ви позволихме да ни подчините, не си и мечтайте за това. Ние подчинихме вас. Икономически.
— Честно казано — вметна Регис, — на вас ви беше много по-лесно да се приспособите, отколкото на елфите. Елфите ги обединява земята, територията. А вас — кланът. Където е кланът, там е родината ви. Дори и някой съвсем недалновиден крал да нападне Махакам, вие ще залеете рудниците и без съжаление ще се прехвърлите на друго място. При други далечни планини. Че дори и в човешките градове.
— Сигурно! Вашите градове са отлични за живеене!
— Дори и в гетата? — Лютичето си пое дъх след глътка от дестилата.
— А какво лошо има в гетата? Предпочитам да живея сред своите. За какво ми е да се интегрирам?
— Само да можеше да ни допускат в гилдиите… — Пърсифал изтри носа си с ръкав.
— Все някога ще ни допуснат — изрече уверено джуджето. — Дори и да не го направят, ще работим криво-ляво или ще си направим собствени гилдии, нека здравата конкуренция да реши нещата.
— И все пак в Махакам е по-безопасно, отколкото в градовете — отбеляза Регис. — Градовете могат да пламнат всеки момент. По време на война е по-разумно да се стои в планините.
— Който иска, нека да иде там. — Золтан загреба от ведрото. — На мен ми е по-мила свободата, а в Махакам няма да я намеря. Не можете да си представите как изглежда управлението на стареца. Напоследък се зае да регулира така наречените обществени дела. Например — допустимо ли е да се носят тиранти, или не? Веднага ли да се яде шаранът, или да се изчака сосът му да изстине? Съответства ли свиренето с окарина на нашите многовековни традиции, или е част от пагубното влияние на прогнилата и упадъчна човешка култура? След колко години работа може да се подаде молба за получаване на постоянна жена? С коя ръка трябва да си бършеш задника? На какво разстояние от рудника се разрешава да си подсвиркваш? И други подобни проблеми от жизненоважно значение. Не, приятели, няма да се връщам в подножието на Карбон. Нямам желание да прекарам остатъка от живота си в мините. Четирийсет години долу, ако преди това не избухне метан някъде наблизо. Не, ние си имаме други планове, нали Пърсифал? Ние вече сме си подсигурили бъдещето…