— Остави го на мира! — каза Милва. — Нека поспи.
От плевнята на края на селото се чуваше музика — тя достигна до тях, преди да се приближат, и ги изпълни с възбуда. Те започнаха неволно да се поклащат в седлата на бавно пристъпващите коне, отначало следвайки глухия ритъм на барабана и контрабаса, после, когато се приближиха, в такт с мелодията, припявана от гусла и пищялка. Нощта беше студена, в светлината на пълната луна плевнята, блещукаща през процепите между дъските, изглеждаше като приказен, вълшебен замък.
От вратата на плевнята идваше глъчка и блясък, трептящ от сенките на танцуващи двойки.
Когато влязоха, музиката веднага стихна, разпадна се на протяжни, фалшиви акорди. Разгорещените и потни селяни отстъпиха назад, освобождавайки глинения под, събраха се покрай стените и подпиращите покрива стълбове. Цири, крачеща до Мистле, виждаше разширените от страх очи на девойките, забелязваше твърдите, решителни погледи на мъжете и младежите, готови на всичко. Чуваше усилващите се шепот и глъчка, заглушаващи сдържаното бучене на гайдите, жуженето на цигулките и гуслите. Шепот. Плъховете… Плъховете… Разбойници.
— Не се плашете — изрече високо Гиселхер, като хвърли на онемелите музиканти натъпкана догоре кесия. — Дойдохме да се повеселим. Пиршеството е за всички, нали така?
— Къде ви е бирата? — разтърси кесията си Кайли. — И къде ви е гостоприемството?
— И защо тук е толкова тихо? — огледа помещението Искра. — Дойдохме тук от планината на пиршество. Не на траурна церемония!
Някой от селяните най-накрая пребори страха си и се приближи към Гиселхер с глинена халба, пълна с пенлива течност. Гиселхер я прие с поклон, изпи я и благодари любезно, както си му беше обичаят. Няколко младежи възкликнаха одобрително. Но останалите мълчаха.
— Ей, приятелчета! — извика отново Искра. — Искам да танцувам, но виждам, че първо трябва да ви накарам да се размърдате!
До стената на плевнята имаше тежка маса, отрупана с глинени съдове. Елфката плесна с длани и ловко скочи върху дъбовия плот. Селяните трескаво започнаха да събират съдовете, а онези, които не успяха да вземат, Искра изхвърли от масата с ритници.
— Е, господа музиканти — каза тя, като сложи юмруци на кръста и тръсна коси, — покажете какво умеете. Музика!
Тя бързо отмери такта с тракане на токчетата си. Барабанът я последва, контрабасът и гайдите също се включиха. Подир тях пищялките и гуслите подхванаха мелодията, като я усложниха и принудиха Искра да смени стъпките и ритъма. Елфката, пъстра и лека като пеперуда, се приспособи с лекота и затанцува. Селяните се заеха да пляскат с длани.
— Фалка! — извика Искра, присвивайки очите си, удължени от ярък грим. — Ти си бърза с меча. А как си в танците? Ще можеш ли да следваш стъпките ми?
Цири се измъкна изпод ръката на Мистле, отвърза кърпата от шията си, свали шапката и салтамарката си. С един скок се озова на масата до елфката. Селяните подвикваха одобрително, барабанът и контрабасът загърмяха, гайдите застенаха.
— Свирете, музиканти! — извика Искра. — По-живо!
Елфката сложи ръце на хълбоците си, рязко отметна глава и затанцува, тракайки с токчетата си в бързо, ритмично стакато. Цири, омагьосана от ритъма, повтаряше движенията й. Елфката се разсмя, подскочи и смени ритъма. Цири направи рязко движение на главата назад и отметна косата от челото си, подражавайки съвършено на Искра. Двете затанцуваха синхронно, сякаш едната бе огледално отражение на другата. Селяните викаха и ги аплодираха. Гуслите и цигулките надаваха високи тонове, разкъсвайки отмереното, сериозно бучене на контрабасите и стоновете на гайдите.
Двете момичета танцуваха, изпънати като тръстики, като се докосваха с лактите на сложените върху хълбоците ръце. Подкованите им токчета отмерваха ритъма, масата дрънчеше и се тресеше, в светлината на свещите и факлите се вдигаше прах.
— По-бързо! — приканваше музикантите Искра. — По-живо!
Това вече не беше музика, това беше безумие.
— Танцувай, Фалка! Забрави за всичко!
Токче, връх на обувката, токче, връх на обувката, токче, крачка напред и подскок, извиване на гърба, юмруци върху хълбоците, токче, токче. Масата се тресе, светлината се люлее, тълпата се люлее, всичко се люлее, цялата плевня танцува, танцува, танцува… Тълпата крещи, Гиселхер крещи, Асе крещи, Мистле се смее, ръкопляска, всички ръкопляскат и тропат с крака, плевнята трепери, светът трепери. Светът? Какъв свят? Света вече го няма, не съществува нищо освен танца, танца… Токче, връх на обувката, токче… Лакътят на Искра… Жега… Вече свирят само цигулките, контрабасът, пищялките и гайдите, барабанистът само вдига и сваля палките, той вече е излишен, тактът се определя от тях, от Искра и Цири, от токчетата им, които люлеят масата и цялата плевня… Ритъмът е в тях, музиката е в тях, те са музиката. Тъмните коси на Искра танцуват над челото и върху раменете й. Струните на гуслата издават трескаво, огнено, издигащо се до най-високите регистри пеене. Кръвта пулсира в слепоочията.