Най-податлива на действието на дестилата се оказа Милва. Тя вървеше с видимо усилие, изпотена, бледа, зла като оса, и дори не отговаряше на чуруликането на момиченцето с плитките, което беше взела на седлото на врания си кон. Гералт не се опитваше да завърже разговор, още повече че и той не беше в най-доброто си настроение.
Мъглата, а също така напяваната с гръмки, но малко пресипнали гласове история за перипетиите на железния вълк и трите сестри доведоха до това, че пътниците се натъкнаха на група селяни абсолютно внезапно. Селяните ги бяха чули отдалеч и чакаха, без да се помръднат, между забитите в земята монолити, а сивите им кожуси служеха за прекрасна маскировка. Золтан Чивай за малко не взе един от тях за надгробен камък и едва не го халоса с тоягата.
— О-хо-хо! — извика той. — Извинявайте, хора! Не ви видях! Добър ден! Здравейте!
Десетината селяни промърмориха в нестроен хор нещо в отговор, като гледаха навъсено компанията. Държаха в ръцете си лопати, кирки и дълги един сажен заострени колове.
— Здравейте — повтори джуджето. — Предполагам, че сте от лагера при Хотла. Отгатнах ли?
Вместо отговор един от тях посочи коня на Милва.
— Вран е — каза той. — Виждате ли?
— Вран е — повтори друг и се облиза. — Наистина е вран. Точно какъвто ни трябва.
— А? — Золтан забеляза погледите и жестовете им. — Да, вран е. И какво от това? Нали това е кон, а не жираф, така че няма нищо чудно. Какво правите тук, на това гробище?
— А вие? — Селянинът изгледа компанията с неприязън. — Вие какво правите тук?
— Купихме тази земя. — Джуджето го погледна право в очите и удари с тоягата по един менхир. — И мерим с крачки да не са ни излъгали с някой акър.
— А ние ловим вомпир тук!
— Кого?
— Вомпир — повтори отчетливо първият от селяните, почесвайки челото си под втвърдилата се от мръсотия филцова шапка. — Някъде тук си е направил леговище, проклетникът. Издялахме трепетликови колове, ще намерим гада, ще го прободем, та повече да не стане!
— Имаме и светена вода, която ни даде жрецът! — извика друг от селяните, показвайки съд с вода. — Така ще го наредим кръвопиеца, че ще изчезне вовеки веков!
— Ха-ха! — каза Золтан Чивай с усмивка. — Както виждам, провеждате грижливо обмислен лов. Вампир, казвате? Е, имате късмет, добри хора. Защото ние си имаме в компанията специалист по вампирите…
Млъкна и изруга тихичко, защото вещерът го беше изритал здравата по кокалчето.
— Кой е видял този вампир? — попита Гералт, като направи знак на спътниците си да мълчат. — Откъде знаете, че трябва да го търсите тук?
Селяните си зашепнаха нещо.
— Никой не го е виждал — призна си най-накрая онзи с филцовата шапка. — Нито пък го е чувал. И как да го видиш, като лети нощем, в тъмнината? И как да го чуеш, като лети с прилепови криле, съвсем безшумно?
— Не сме виждали вомпира — добави друг. — Но имаше следи от страшните му дела. Откакто луната е в пълнолуние, всяка нощ убива някой от нашите. Вече разкъса двама на парчета. Една жена и едно дете. Страх и ужас! Вомпирът ги разкъсал и изпил цялата им кръв! Така че какво — трета нощ ли да чакаме в бездействие?
— Кой ви каза, че го е причинил точно вампир, а не друг звяр? И кой ви приучи да го търсите на гробището?
— Свещеният жрец ни каза. Учен и набожен човек, благодарни сме на боговете, че попадна в нашия лагер. Веднага се досети, че ни напада вомпир. За наказание, че сме изоставили молитвите и не правим приношения. Той сега се моли в лагера, а нас ни изпрати да търсим гроба, в който мъртвецът се крие през деня.
— Точно тук ли?
— А къде да търсим гроба, ако не на гробището? Пък и това е елфическо гробище, а всяко дете знае, че елфите са подла и безбожна раса, и че всеки втори елф след смъртта си бива прокълнат! Всичко лошо идва от елфите!
— И от бръснарите! — кимна сериозно Золтан. — Вярно е. Всяко дете го знае. Далеч ли е този лагер, за който говорите?
— О, наблизо е…
— Не им казвайте твърде много неща, отче Овшивуй! — промърмори един брадат селянин с коса до веждите, който вече беше проявил враждебност. — Дявол ги знае какви са, подозрителна шайка изглеждат. Е, да се хващаме за работа. Нека да дадат коня, а после да си вървят по пътя.