Скоро се появи Пърсифал Шутенбах, навъсен и ядосан.
— Намери ли храна?
Гномът се изсекна и избърса пръстите си във вълната на минаващите наблизо овци.
— Намерих, само не знам дали ще ни стигне. Тук за всичко искат пари, а цените си ги бива! Брашното и булгурът са по крона за един фунт. Една чиния супа е два нобла. Едно гърне уловени в Хотла змиорки струва толкова, колкото в Дилинген — фунт пушена сьомга…
— А фуражът за конете?
— Една порция овес — един талер.
— Колко? — избухна джуджето. — Колко?
— Колкото — толкова — промърмори Милва. — Питай конете колко… Ще изпопадат, ако ги накараме да пасат трева. Впрочем тук няма и трева.
Не можеше да се спори с очевидни факти. Не помогна и бурното пазарене със собственика на овците. Селянинът обра всички останали пари на Лютичето, получи няколко ругатни от Золтан, но изобщо не се впечатли. А конете охотно завряха муцуни в торбите с фураж.
— Проклети грабители! — негодуваше джуджето, изливайки яда си с удари на тоягата по колелата на фургоните, покрай които минаваха. — Чудно как все още позволяват да се диша тук безплатно, а не искат по половин грош за вдишване. Или по петарка за дишане на едро!
— Висшите физиологични потребности са оценени подобаващо — отбеляза напълно сериозно Регис. — Виждате ли тази разпъната върху колове палатка? И селянинът, който стои до нея? Той търгува с прелестите на собствената си дъщеря. Цената е по договаряне. Току-що видях как прие една кокошка.
— Не виждам добри изгледи за вашата раса, хора — изрече навъсено Золтан Чивай. — Всяко разумно същество на този свят, когато попадне в беда, недоимък и нещастие, се присъединява към събратята си, защото заедно се преживяват по-леко трудните времена — ближните си помагат взаимно. А при вас, хора, всеки само гледа как да се възползва от чуждата беда. Когато има глад, не разделя храната си с гладния, а само гледа как да изяде по-слабия. Такова поведение е обяснимо при вълците, защото позволява да оцелее най-силният и най-здравият. Но при разумните същества такъв естествен подбор обикновено позволява да оцелеят и да командват най-големите подлеци. Сами си направете изводите и прогнозите.
Лютичето възрази рязко, привеждайки познатите му случаи за още по-големи корист и кожодерство при джуджетата, но Золтан и Пърсифал го надвикаха, като едновременно и гръмко издадоха с уста продължителни звуци, имитиращи пускането на газове — с което на езиците на всички раси се изразява пренебрежение към аргументите на опонента. Краят на кавгата беше сложен от неочакваната поява на група селяни, предвождана от познатия им вече от лова на вампира старец с филцова шапка.
— Ние относно Цървула — каза един от селяните.
— Не купуваме — изрекоха в един глас джуджето и гномът.
— Става въпрос за оня, дето му разбихте главата — бързо поясни друг селянин. — Решили сме да го женим.
— Нямам нищо против — каза ядосано Золтан. — Пожелавам му всичко най-хубаво по новия жизнен път. Здраве, щастие, благополучие.
— И много малки цървулчета — добави Лютичето.
— Еее, господа — възкликна селянинът. — На вас ви е смешно, но как сега ще го оженим? При положение, че след като му разбихте кратуната, съвсем оглупя, не различава деня от нощта?
— Е, не е толкова зле — промърмори Милва, гледайки в земята. — Струва ми се, че вече е по-добре. Много по-добре, отколкото след като получи раната.
— Не знам как е бил Цървула, след като е получил раната — възрази селянинът. — Но видях как сега стои пред един стърчащ теглич и му обяснява колко красива девойка е. Какво има да се говори повече? Ще кажа накратко: трябва да платите кръвнина за него.
— Какво?
— Когато рицар убие селянин, трябва да плати кръвнина за него.
— Аз не съм рицар! — изрева Милва.
— Това първо — подкрепи я Лютичето. — Второ, онова беше нещастен случай. Трето, Цървула е жив, значи не може да става и дума за кръвнина, а най-много за компенсация. И четвърто, нямаме пари.
— Тогава дайте ни конете.
— Да, бе. — Очите на Милва се присвиха зловещо. — Сигурно си откачил, сельо. Не те съветвам да настояваш.
— Ма-а-амка ти! — изврещя Фелдмаршал Дуда.
— Точно на място се изказа птицата — изрече провлачено Золтан Чивай, потупвайки затъкната в колана му тояга. — Знаете ли, господа земеделци, и аз нямам много добро мнение за майките на личности, които мислят само как да припечелят, дори и за сметка на разбитата глава на приятеля си. Махайте се оттук, хора. Ако си тръгнете незабавно, обещавам, че няма да ви гоня.