— Ето, господа поети, това е самият маршал Висегерд — каза Даниел Ечевери. — Ваше благородие, позволете да ви представя…
— Няма нужда — прекъсна го хрипливо маршал Висегерд, пронизвайки Гералт с поглед. — Вече са ни представяли един на друг. В Цинтра, в двора на кралица Каланте. В деня на годежа на принцеса Павета. Това беше преди петнайсет години, но аз имам добра памет. А ти, мерзавецо вещер? Помниш ли ме?
— Да — отвърна Гералт, покорно подавайки ръцете си на войниците.
Даниел Ечевери, граф на Гарамоне, се опита да се застъпи за тях още когато войниците накараха вързаните Гералт и Лютичето да седнат върху две столчета вътре в палатката. Сега, когато по нареждане на маршал Висегерд войниците бяха излезли, графът възобнови усилията си.
— Това е поетът и трубадур Лютичето, господин маршал — повтори той. — Познавам го. Целият свят знае за него. Мисля, че не е уместно да се отнасяте така с него. Давам ви рицарската си дума, че той не е нилфгардски шпионин.
— Не си давайте думата необмислено — промърмори Висегерд, без да сваля поглед от пленниците. — Може и да е поет, но щом е бил хванат в компанията на този мерзавец вещера, то аз не бих гарантирал за него. Вие, изглежда, още не си давате сметка що за птичка се е хванала в мрежата ни.
— Вещерът?
— Че как. Гералт, на когото му викат Вълка. Същият този подлец, който предяви права върху Цирила, дъщерята на Павета, внучката на Каланте, онази същата Цири, за която сега толкова много се говори. Вие все още сте твърде млад, графе, за да помните времето, когато за тази афера се шумеше в множество кралски дворове, а така се получи, че аз й бях очевидец.
— А какво може да го свързва с принцеса Цирила?
— Това псе — Висегерд посочи с пръст Гералт — съдейства на годежа на Павета, дъщерята на кралица Каланте, с Дуни, никому неизвестен странник от юг. В резултат на този кучешки съюз и нечестивия заговор по-късно се роди Цирила. Но трябва да знаете, че изродът Дуни предварително обеща девойката на вещера, като отплата за помощта му при годежа. Правото на Изненадата, нали разбирате?
— Не напълно. Но продължавайте, господин маршал.
— Вещерът — Висегерд отново посочи с пръст Гералт — искаше да вземе девойката след смъртта на Павета, но Каланте не му позволи и го изгони позорно. Но той дочака точния момент. Когато започна войната с Нилфгард и Цинтра падна, той похити Цири, възползвайки се от суматохата. Държеше девойката скрита, макар и да знаеше, че ние я търсим. А в края на краищата се е отегчил от нея и я е продал на Емхир!
— Това е лъжа и клевета! — възкликна Лютичето. — Във всичко това няма нито дума истина!
— Млъквай, свирецо, или ще наредя да ти запушат устата! Съпоставете фактите, графе. Цирила е била при вещера, сега е при Емхир вар Емрейс. А вещерът е хванат в авангарда на нилфгардски разезд. Какво показва това?
Даниел Ечевери сви рамене.
— Какво показва? — повтори Висегерд, навеждайки се над Гералт. — А, негоднико? Говори! Откога шпионираш за Нилфгард, куче?
— Не шпионирам за никого.
— Ще наредя да ти съдерат кожата!
— Наредете.
— Господин Лютиче — обади се изведнъж графът на Гарамоне, — може би ще е от полза да се опитате да обясните. Колкото по-бързо, толкова по-добре.
— Отдавна бих го направил — избухна поетът, — но Негова светлост маршалът заплаши да нареди да ми запушат устата! Ние сме невинни, всичко това е абсолютна измислица и отвратителна клевета! Цирила беше похитена от остров Танед, а Гералт беше тежко ранен, докато я защитаваше. Всеки може да потвърди това. Всеки магьосник, който е бил на Танед. И държавният секретар на Редания, господин Сигизмунд Дийкстра…
Лютичето изведнъж млъкна, спомняйки си, че точно Дийкстра изобщо не е подходящ за свидетел на защитата, а и споменаването на магьосниците от Танед също няма да подобри положението им.
— Също така е абсолютна глупост — продължи той бързо и на висок глас — да се обвинява Гералт, че е похитил Цири в Цинтра! Гералт е намерил девойката, когато след клането в града тя е скитала из Заречие, и я е скрил не от вас, а от преследващите я агенти на Нилфгард! Мен самия тези агенти ме хванаха и ме изтезаваха, за да им кажа къде се крие Цири! Аз не им казах нито дума, а те вече гният в земята. Не знаеха с кого си имат работа!
— Обаче мъжеството ви е било напразно — вметна графът. — Емхир в края на краищата се е добрал до Цирила… Както всички знаят, той смята да се ожени за нея и да я направи императрица на Нилфгард. А засега я е титулувал „кралица на Цинтра и околностите й“, с което ни създаде някои проблеми.
— Емхир би могъл да сложи на престола на Цинтра когото си поиска — заяви поетът. — Както и да го погледнеш, Цири има право на този трон.