— Право? — изрева Висегерд, изпръсквайки Гералт със слюнка. — Друг път право! Емхир може да се ожени за нея, негова си воля. Може да даде и на нея, и на детето, което тя ще му роди, всякакви титли, за които му стигне фантазията и желанието. Кралица на Цинтра и островите Скелиге? Защо не? Принцеса на Бруге? Графиня-наместница на Соден? Моля, кланяме се до земята. А защо не, питам аз, кралица на Слънцето и херцогиня на Луната? Тази проклета, осквернена кръв няма никакви права върху престола. Проклета кръв, цялата линия на този род от страна на баба й са проклети, подли твари, като се започне от Рианон! И прабабата на Цирила, Адалия, която е заченала от собствения си братовчед, и нейната прабаба, Мюриел Измамницата, която е спяла с всички подред! В този род се раждат само рожби на кръвосмешения и извънбрачни връзки, една след друга!
— Говорете по-тихо, господин маршал — изрече надменно Лютичето. — Пред вашата палатка е забито знаме със златни лъвове, а вие сте готов с лека ръка да обявите за незаконнородена бабата на Цири, кралица Каланте, Лъвицата от Цинтра, за която повечето от вашите войници са проливали кръвта си в Мамадал и при Соден. На ваше място не бих бил сигурен, че войската ще ми остане вярна.
Висегерд пристъпи към Лютичето, хвана го за яката и го повдигна от столчето. Лицето на маршала, до момента покрито само с румени петна, сега беше залято с плътна хералдическа червенина. Гералт започна да се притеснява за приятеля си, но за щастие в палатката изведнъж влетя развълнуван адютант и доложи за спешни и важни новини, донесени от конния разезд. Висегерд стовари със сила Лютичето върху столчето и излезе.
— Уф… — въздъхна поетът, като въртеше главата и шията си. — Още малко — и край с мен… Можете ли поне мъничко да отхлабите възлите, господин графе?
— Не, господин Лютиче. Не мога.
— Вярвате ли на тези глупости? Че сме шпиони?
— Няма никакво значение дали вярвам, или не. Не мога да ви развържа.
— Какво да се прави… — изкашля се Лютичето. — Какъв дявол се е вселил във вашия маршал? Защо изведнъж се нахвърли върху мен като сокол върху мишка?
Даниел Ечевери се усмихна накриво.
— Когато му напомнихте за войнишката вярност, вие неволно бръкнахте в стара рана, господин поете.
— Как така? Каква рана?
— Войниците оплакваха искрено Цирила, когато до тях достигна новината за смъртта й. А после дойде нова вест. Оказа се, че внучката на Каланте е жива. Че е в Нилфгард и се радва на благоволението на император Емхир. Веднага започна масово дезертиране. Разберете, тези хора са напуснали домовете си и семействата си, избягали са в Соден и Бруге, в Темерия, защото са искали да се бият, за Цинтра, за кръвта на Каланте. Искали са да се борят за освобождаването на страната си, за прогонването на агресора от Цинтра, за да направят така, че наследницата на Каланте да спечели полагащия й се по право трон. А какво се оказа? Кръвта на Каланте се връща на трона на Цинтра в почести и слава…
— Като марионетка в ръцете на похитилия я Емхир.
— Емхир се жени за нея. Иска да я сложи до себе си на императорския престол, да потвърди титлите й и собствеността върху земите й. Нима се постъпва така с марионетките? Цирила е била видяна в императорския двор от посланиците на Ковир. Те твърдят, че не изглеждало тя да е насила там. Цирила, единствената наследница на трона на Цинтра, се връща на престола като съюзница на Нилфгард. Такива слухове се разпространиха сред войниците.
— Слухове, пуснати от нилфгардските агенти.
— Знам, че е така — кимна графът. — Но войниците не знаят. Когато хванем дезертьори, ги обесваме, но аз ги разбирам донякъде. Те са цинтрийци. Искат да се бият за своите домове, а не за темерийските. Под свое командване, а не под темерийско. Те виждат, че тук, в тази армия, техните златни лъвове скланят глава пред темерийските лилии. Висегерд имаше осем хиляди войници, в това число пет хиляди цинтрийци, а останалите — темерийски спомагателни отряди и рицари-доброволци от Бруге и Соден. Сега корпусът се състои от шест хиляди войници. А онези, които дезертираха, бяха почти изцяло цинтрийци. Армията на Висегерд се стопява и без боеве. Разбирате ли какво означава това за него?
— Загуба на престиж и положение.
— Разбира се. Още няколкостотин дезертьори — и крал Фолтест ще му отнеме командването. Дори и сега този корпус трудно може да бъде наречен цинтрийски. Висегерд се мята насам-натам, опитва се да пресече бягствата, и затова пуска слухове за съмнителния и дори незаконен произход на Цирила и предците й.
— Което явно не ви харесва, графе — не се сдържа Гералт.