— Успяхте ли да го забележите? — усмихна се Даниел Ечевери. — Е, Висегерд не знае родословието ми… Накратко казано, ние с тази Цирила сме роднини. Мюриел, графиня Гарамоне, наричана Красивата измамница, прабабата на Цири, беше и моя прабаба. В рода ни се разказват легенди за любовните й похождения, и въпреки това не слушам с удоволствие измислиците на Висегерд за склонността на моите предшественици към кръвосмешения и извънбрачни връзки. Но не реагирам. Защото аз съм войник. Правилно ли ме разбрахте?
— Да — каза Гералт.
— Не — рече Лютичето.
— Висегерд командва корпус, влизащ в състава на темерийската армия. А Цирила в ръцете на Емхир е заплаха за корпуса, следователно и за армията, както и за моя крал и моята страна. Нямам намерение да отричам пусканите от Висегерд слухове за Цири и по този начин да подронвам авторитета му като командващ. Напротив — склонен съм дори да потвърждавам думите му, че Цирила е незаконородена и няма права върху трона. Не само че няма да тръгна против маршала, не само че няма да подложа на съмнение решенията и заповедите му, но и твърдо ще ги поддържам. И ще ги изпълнявам, когато се наложи.
Вещерът се усмихна презрително.
— Надявам се, че сега разбираш, Лютиче? Господин графът нито за момент не ни е сметнал за шпиони, иначе не би ни обяснил всичко толкова подробно. Господин графът знае, че сме невинни. Но той няма да си помръдне пръста, когато Висегерд издаде присъдата си над нас.
— Означава ли това… Означава ли това, че…
Графът извърна поглед.
— Висегерд е бесен — каза той. — Имахте много лош късмет, попадайки в ръцете му. Особено вие, господин вещер. Господин Лютичето ще се опитам да…
Той беше прекъснат от появата на Висегерд, все още зачервен и пъхтящ като бик. Маршалът се приближи към масата, удари с жезъла си по наредените върху нея карти, после се обърна към Гералт и го прониза, с поглед. Вещерът не сведе поглед.
— Раненият нилфгардец, хванат от разезда ни — процеди той, — е успял да свали превръзката си по пътя и е умрял от загуба на кръв. Предпочел е да се лиши от живота си пред възможността да съдейства за поражението и гибелта на побратимите си. Искахме да го използваме, но той избяга от нас в смъртта, изтече между пръстите ни, без да ни остави нищо, освен кръвта си. Добра школа. Жалко, че вещерите не учат на такива принципи кралските деца, които вземат, за да ги възпитават.
Гералт мълчеше, но все така не сваляше поглед.
— Какво, изрод такъв? Шега на природата? Дяволско създание? На какво научи похитената Цири? Как я възпита? Всички виждат и знаят как! Тази гадина е жива и съвсем спокойно се е разположила на нилфгардския трон! А когато Емхир я повика в леглото си, тя без никакво притеснение ще разтвори крака, мръсната курва!
— Ръководите се от злобата си — обади се Лютичето. — Това по рицарски ли е, господин маршал — да стоварите вината за всичко върху детето? Върху едно дете, отведено насила от Емхир?
— Против принудата също си има способи! Именно рицарски, именно кралски способи! Ако наистина носеше кралска кръв в себе си, тя щеше да ги намери! Щеше да намери нож! Ножица, парче от разбито стъкло, или шило, в края на краищата! Кучката би могла сама да си прегризе вените на китките! Би могла да се обеси на собствените си чорапи!
— Не искам да ви слушам повече, господин Висегерд — каза тихо Гералт. — Не искам да ви слушам повече.
Маршалът изскърца силно със зъби, наведе се.
— Не искаш? — изрече той с треперещ от бяс глас. — Това е много добре, защото нямам какво повече да ти кажа. Само едно нещо. Тогава, в Цинтра, преди петнайсет години, много се говореше за предопределението. Тогава мислех, че това са глупости. Но всъщност това беше твоето предопределение, вещерю. В онази нощ твоята съдба беше предрешена, изписана с черни руни между звездите. Цири, дъщерята на Павета, е твоето предопределение. И твоята смърт. Защото именно заради Цири, дъщерята на Павета, ти ще бъдеш обесен.
Пета глава
Бригадата пристъпи към операция „Кентавър“ като отделно подразделение на Четвърта конна армия. Получихме подкрепление под формата на три роти верденска лека кавалерия, които предадох на бойна група „Вреемде“. От останалите части на бригадата, също както и при кампанията е Аедирн, отделих бойни групи „Сиверс“ и „Мортесен“, всяка от по четири ескадрона.
Напуснахме района, в който бяхме съсредоточени, при Дришот, през нощта на четвърти срещу пети август. Заповедта на групата ни беше следната: да достигнем линията Видорт-Каркано-Армерия и да превземем бродовете през Ина, като унищожаваме срещнатите противници, но избягваме големите огнища на съпротива. Да разпалваме пожари, предимно нощем, и така да осветим пътя на дивизионите на Четвърта армия, да предизвикаме паника сред гражданското население, като прекъсваме потока на бежанци по всички комуникационни артерии в тила на врага. Като имитираме обсади, да отблъскваме отстъпващите сили на врага към истински капани. Да унищожаваме отделни групи гражданско население и пленници, като по този начин всяваме ужас, увеличаваме паниката и пречупваме морално противника.