— По-накратко, моля. И престани да се тресеш. Ако бъдеш откровен с мен, имаш шанс да послужиш на още няколко шефове.
— Макар и това да се държеше в голяма тайна, аз знаех… Знаех кого е трябвало да хванат на острова Вилгефорц и Кахир. И като че ли им се е удало. Защото доведоха в Лок Грим онази… Как беше там… Е, принцесата от Цинтра. И аз си помислих, че това е успех, че Кахир и Риенс ще станат барони, а онзи магьосник — поне граф… А вместо това императорът повикал Кукумявката. Тоест господин Скелен и господин Ватие и им заповядал да хванат Кахир… И Риенс, и Вилгефорц… Заповядано е всички, които знаят нещичко за Танед и за тази работа, да бъдат подложени на изтезания. Включително и вие… Не беше трудно да се досетя… Е… Че е имало предателство. Че са отвели фалшива принцеса в Лос Грим…
Шпионинът се задъха, нервно поемайки си въздух със залепваща от кленовия сироп уста.
— Развържете го — нареди Фаоилтиарна. — И нека си измие лицето.
Заповедта беше изпълнена незабавно. След минута организаторът на неуспешната засада стоеше с наведена глава пред легендарния командир на Scoia’tael. Фаоилтиарна го гледаше равнодушно.
— Избърши добре сиропа от ушите си — каза той най-накрая. — Слушай внимателно и запомни добре, както приляга на шпионин с многогодишна практика. Ще дам на императора доказателство за моята лоялност, ще му дам пълен отчет за интересуващите ви проблеми. А ти ще повториш всичко дума по дума на Ватие де Ридо.
Агентът закима усърдно.
— В средата на Блат, тоест в началото на юни по вашия календар — започна елфът — с мен се свърза Енид ан Глеана, магьосничката, известна като Францеска Финдабаир. Скоро по нейна заръка към групата ми се присъедини някой си Риенс — изглежда, момче за всичко на Вилгефорц от Рогевеен, също магьосник. В най-голяма секретност беше разработен планът на операция, в хода на която трябваше да се ликвидират определен брой магьосници по време на Събора на остров Танед. Беше ми казано, че този план е подкрепян изцяло от император Емхир, Ватие де Ридо и Стефан Скелен. Иначе изобщо не бих се съгласил да си сътруднича с Dh’oine, независимо дали са магьосници, или не — в живота си съм виждал какви ли не провокации. Интересът на Империята към тази афера беше потвърден от пристигането на полуостров Бремерворд на кораб под командването на Кахир, сина на Кеалах, притежаващ специални заповеди и пълномощия. Съгласно тези заповеди назначих на негово подчинение специална група. Знаех, че на групата е наредено да хване и изведе от острова… една определена личност.
След кратка пауза Фаоилтиарна продължи:
— Пристигнахме на Танед с кораба на Кахир. Риенс имаше амулети, с помощта на които скри кораба с магическа мъгла. Влязохме в пещера под острова. Оттам се прехвърлихме в подземията на Гарщанг. Още там забелязахме, че нещо не е наред. Риенс прие някакви телепатични сигнали от Вилгефорц. Знаехме, че ще ни се наложи още с пристигането си да се включим в разразилата се битка. Бяхме готови. И добре, че бяхме, защото веднага след като излязохме от пещерата, попаднахме в същински ад.
Елфът силно смръщи обезобразеното си лице, сякаш спомняйки си за причинената му болка.
— След първите успехи започнаха усложненията. Не успяхме да унищожим всички кралски магьосници, понесохме големи загуби. Загинаха няколко магове-заговорници, другите хукнаха да си спасяват кожите и да се телепортират. В един момент изчезна Вилгефорц, след него — Риенс, а скоро след това и Енид ан Глеана. Приех нейното изчезване като сигнал за отстъпление. Но не дадох такава заповед, чаках завръщането на Кахир и групата му, която още при началото на операцията беше тръгнала да изпълни мисията си. Тъй като те все не се връщаха, започнахме да ги търсим.
Фаоилтиарна погледна нилфгардския агент в очите.
— От неговата група не беше оцелял нито един. Всички бяха съсечени по зверски начин. Намерихме Кахир на стълбите, водещи към Тор Лара, кулата, която по време на битката се взриви и се разпадна на парчета. Той беше ранен и в безсъзнание, явно не беше изпълнил възложената му мисия. Обектът на тази мисия не се виждаше никъде, а отдолу, от Аретуза, вече притичваха кралските войници. Знаех, че Кахир в никакъв случай не бива да попада в ръцете им, защото щеше да се превърне в доказателство за активното участие на Нилфгард в операцията. Взехме го и се спуснахме в подземията, там се качихме на кораба и отплувахме. От отряда ми бяха оцелели дванайсет войници, повечето — ранени.