— Аз не ходя в императорския двор — отсече Асире. — А академията ще трябва да свикне. Вече сме тринайсети век. Сега е моментът да сложим край на предразсъдъка, че грижите на магьосничките за външния им вид доказват несъвършенството им и ограничеността в мисленето им.
— Ноктите също. — Фрингила леко присви зелените си очи, от които никога нищо не се изплъзваше. — Не мога да те позная, скъпа моя.
— С едно най-обикновено заклинание можеш да се убедиш, че пред теб съм аз, а не някоя моя двойничка — отговори студено магьосницата. — Е, направи го, ако трябва. А после премини към онова, за което те помолих.
Фрингила Виго погали котарака, който се отърка в крака й, мъркайки и извивайки гръб, като се правеше, че по този начин изразява любовта си, а всъщност искаше да намекне, че няма да е лошо червенокосата магьосница да освободи креслото.
— А теб — отговори тя, без да вдига глава — те помоли сенешал Кеалах аеп Груфид, нали?
— Да — потвърди тихо Асире. — Кеалах ме помоли; беше отчаян, молеше за помощ, за застъпничество, за спасението на сина му, когото Емхир е заповядал да хванат, изтезават и екзекутират. Към кого можеше да се обърне, ако не към роднината си? Маур, съпругата на Кеалах, майката на Кахир, ми е племенница, по-малката дъщеря на родната ми сестра. При това не съм му обещавала нищо. Защото не мога да направя каквото и да било. Неотдавна се случиха събития, които не ми позволяват да привличам внимание върху себе си. Ще ти обясня. Но само след като изслушам информацията, която те помолих да събереш.
Фрингила Виго скришом въздъхна с облекчение. Тя се боеше, че приятелката й все пак ще поиска да се намеси в намирисващия на ешафод случай с Кахир, сина на Кеалах. И ще я помоли за помощта й, а тя не можеше да откаже.
— Някъде в средата на юли — започна тя — събралият се в Лос Ома императорски двор имал възможността да види петнайсетгодишна девойка, уж принцеса Цирила, която по време на аудиенцията Емхир упорито титулувал „кралица“ и която приел толкова топло, че дори се появили слухове за скорошна женитба.
— Чувала съм това. — Асире погали котката, която се беше откъснала от Фрингила и вече се опитваше да окупира нейното кресло. — Все още се говори за този, несъмнено политически, брак.
— Но вече по-тихо и не толкова често. Защото цинтрийката е отведена в Дарн Рован. В Дарн Рован, както знаеш, често се държат важни затворници.
Асире премълча. Чакаше търпеливо, разглеждайки своите неотдавна изпилени и лакирани нокти.
— Ти несъмнено си спомняш — продължи Фрингила Виго — как преди три години Емхир извика всички нас и нареди да установим местонахождението на някаква личност на територията на северните кралства. Несъмнено не си забравила и колко се вбеси той, когато нищо не успяхме да направим. Наруга ужасно Албрих, който се опита да му обясни, че е невъзможно да се сондира на такова разстояние, да не говорим за пробиване на екрани. А сега слушай. Една седмица след паметната аудиенция в Лок Грим, когато празнувахме победата при Алдерсберг, Емхир видя в една от залите на замъка Албрих и мен. И ни удостои с разговор. Смисълът на думите му, общо взето, беше следният: „Вие сте паразити и лентяи. Вашите номера и фокуси ми струват цяло състояние, а от тях — никаква полза. Задачата, с която цялата ви достойна за оплакване академия не се справи, беше разрешена от един обикновен астролог за четири дни.“
Асире вар Анахид изсумтя презрително, без да спира да гали котката.
— Не беше трудно да узная — продължи Фрингила Виго, — че този астролог-чудотворец е бил не друг, а знаменитият Ксартисиус.
— Значи са търсели онази цинтрийка, кандидатката за императрица. Ксартисиус я е намерил. Е, и какво? Да не са го назначили за държавен секретар? Или шеф на отдела за Неразрешими проблеми?
— Не. Хвърлили го в тъмница само след седмица.
— Боя се, че не виждам какво общо има това с Кахир, синът на Кеалах.
— Имай търпение. Позволи ми да излагам нещата подред. Това е необходимо.
— Извинявай. Слушам те.
— Помниш ли какво ни даде Емхир, когато се събрахме преди три години за издирването?
— Къдрица коса.
— Вярно е. — Фрингила отвори кесията си. — Ето я. Светли коси на шестнайсетгодишна девойка. Запазих малко от тях. Трябва да знаеш, че опеката над изолираната в Дарн Рован цинтрийска принцеса е поверена на Стела Конгрев, графиня Лидертал. Някога се случи така, че Стела ми задлъжня за нещо, така че без проблеми получих друга къдрица коса. Ето тази. Тя е малко по-тъмна, но с възрастта косата потъмнява. Но работата е там, че къдриците принадлежат на съвсем различни хора. Проверих. Няма никакво съмнение.