— Предположих нещо подобно веднага след като чух, че изпращат цинтрийката в Дарн Рован — призна Асире вар Анахид. — Астрологът или е омазал нещата, или е позволил да бъде въвлечен в заговор, целящ да бъде подхвърлена фалшива девойка на Емхир. Заговор, който ще струва главата на Кахир аеп Кеалах. Благодаря ти, Фрингила. Всичко е ясно.
— Не всичко — поклати чернокосата си глава магьосницата. — Първо, не Ксартисиус е намерил цинтрийката и не той я е довел в Лок Грим. Астрологът се е заел с хороскопи и астромантия едва след като Емхир е разбрал, че са му подхвърлили фалшива принцеса, и е започнал усилено да издирва истинската. А старият палячо е попаднал в затвора за обикновена грешка в номера си или за шарлатанство. Работата е там, че както ми се удаде да установя, той е определил местонахождението на търсената личност с точност сто мили. А центърът на тази територия се е оказал в пустинята, безлюден пущинак някъде отвъд масива Тир Тохаир, отвъд извора на Велда. Стефан Скелен, който бил изпратен там, намерил само скорпиони и лешояди.
— Какво повече може да се очаква от този Ксартисиус? Но това няма никакво отношение към съдбата на Кахир; Емхир може да е избухлив, но не би осъдил някого на изтезания и смърт без основание. Както ти самата каза, някой е виновен за това, че в Лок Грим са доставили фалшива принцеса вместо истинската. Някой се е постарал да намери двойничка. Изглежда е имало заговор, а Кахир е позволил да бъде въвлечен в него. Не изключвам да е било и неволно. Да са се възползвали от него.
— Ако беше така, щяха да се възползват докрай. Той щеше да предаде двойничката лично на Емхир. А Кахир е изчезнал безследно. Защо? Нали неговото изчезване би предизвикало подозрения? Нима е мислел, че Емхир ще разкрие измамата от пръв поглед? Защото той наистина я е разкрил веднага. И винаги би я разкрил, защото е имал…
— Къдрица от косите й — прекъсна я Асире. — Къдрица от косите на шестнайсетгодишна девойка. Фрингила, Емхир търси тази девойка не от три години, а от много по-отдавна. Изглежда, Кахир е допуснал да бъде въвлечен в нещо отвратително; нещо, което е започнало, когато той още си е играел с пръчка, представяйки си, че язди кон. Хм… Ще ми дадеш ли тези къдрици? Искам да ги изследвам както трябва и двете.
Фрингила Виго бавно примижа със зелените си очи.
— Ще ти ги дам. Но бъди предпазлива, Асире. Не се забърквай в гадни истории. Можеш да привлечеш внимание върху себе си. А нали в началото на разговора ни намекна, че не бива да правиш това. И обеща да обясниш причините.
Асире вар Анахид се изправи, приближи се към прозореца, загледа се в блестящите на светлината на залязващото слънце остри покриви на сградите в имперската столица, наричана Градът на златните кули.
— Някога ти ми каза нещо, което аз запомних — каза тя, без да се обръща: — Че магията не бива да се разделя от никакви граници. Че благото на магията трябва да е най-висше, да стои над всякакви видове разделения. Че не би било излишно нещо като… тайна организация… Нещо като конвент или ложа…
— Готова съм — наруши няколкосекундното мълчание Фрингила Виго, нилфгардската магьосница. — Взех решение и съм готова да се присъединя. Благодаря за доверието и за оценката ти. Кога и къде ще има събрание на тази ложа, моя загадъчна и тайнствена приятелко?
Асире вар Анахид, нилфгардската магьосница, се обърна. На устните й играеше тънка усмивка.
— Скоро — каза тя. — Сега ще ти обясня всичко. Но преди това, да не забравя… Дай ми адреса на твоята модистка, Фрингила.
— Нито един огън — прошепна Милва, вглеждайки се в тъмния бряг отвъд блестящата на лунната светлина река. — Там няма нито една жива душа, струва ми се. В лагера имаше повече от двеста бежанци. Нито един ли не се е отървал?
— Ако имперските войски са победили, са изпратили всички в робство — прошепна Кахир. — Ако са победили вашите, при тръгването си са ги взели със себе си.
Приближиха се към брега, към обраслото с тръстика тресавище. Милва настъпи нещо и едва сдържа вика си, когато видя стърчаща от блатото вкочанена ръка, покрита с пиявици.
— Това е само труп — промълви Кахир, хващайки я за рамото. — Наш. Даернианец.
— Какъв?
— Седма даернска кавалерийска бригада. Сребърен скорпион на ръкава…
— О, богове… — потрепери девойката, хващайки лъка с изпотената си ръка. — Чу ли този глас? Какво беше това?
— Вълк.
— Или гул… Или някой друг клетник. Там, в лагера, сигурно също има куп трупове… По дяволите, няма да минавам през нощта на другия бряг!
— Ще изчакаме да се съмне… Милва? Какво тук толкова странно…