Изтрака резето, ключалката изскърца. „Веселяците“ млъкнаха. Появата на стражите на разсъмване можеше да означава само едно — за момент хорът ще намалее с няколко гласа. Въпросът беше — с чии?
Стражите влязоха групово. Държаха в ръцете си въжета, за да вържат онези, които щяха да поведат към бесилото. Единият изсмърка с нос, пъхна палката си под мишница, разгъна един пергамент, изкашля се.
— Ехел Трогелтон!
— Трайгълтан — равнодушно го поправи елфът от отряда на Йорвет. Хвърли още един поглед към изписания лозунг и се изправи с усилие.
— Космо Балденвег! Полуръстът преглътна шумно.
Назарян знаеше, че Балденвег е арестуван по подозрение за участие в диверсии, извършвани по поръчение на нилфгардското разузнаване. Но Балденвег не си признаваше и упорито твърдеше, че е откраднал двата кавалерийски коня по собствена инициатива и заради печалба, а Нилфгард нямал нищо общо с това. Но явно не му повярваха.
— Назарян!
Назарян стана послушно и подаде ръцете си на стражите. Когато извеждаха тримата, останалите „веселяци“ подеха:
Изгревът гореше в пурпурно. Очертаваше се прекрасен, слънчев ден.
„Химнът на «веселяците» води до заблуждение“ — помисли си Назарян. Обесените не можеха да танцуват диво, защото ги бесеха не на бесила с напречни греди, а просто на стълбове, забити в земята. И не ритаха стол под краката им, а практични, ниски, носещи следи от често използване брезови пънчета. Анонимният автор на песента, екзекутиран преди година, не би могъл да знае тези неща по време на творческия процес. Както и всеки обесен, той се беше запознал с подробностите непосредствено преди смъртта си. В Дракенборг екзекуциите никога не се извършваха публично. Справедливо наказание, а не садистично отмъщение. Тези думи също се приписваха на Дийкстра.
Елфът от отряда на Йорвет отблъсна стражите, незабавно се качи на пъна и сложи примката на шията си.
— Да живее…
Изритаха пънчето изпод краката му.
За полуръста трябваха две пънчета, сложени едно върху друго. Набеденият за диверсант не се опита да крещи патетични лозунги. Просто ритна енергично с късите си крачета и увисна на стълба. Главата му безсилно се килна настрани.
Стражите хванаха Назарян и в този момент той изведнъж взе решение.
— Ще говоря — изхриптя. — Ще дам показания. Имам важна информация за Дийкстра!
— Малко късничко — изрече със съмнение Ваской — не, заместник-комендантът на Дракенборг по политическите въпроси, който присъстваше на екзекуцията. — Достатъчно е да видите примката и на всеки втори от вас му се пробужда фантазията!
— Не си измислям! — Назарян се дръпна в ръцете на палачите. — Имам информация!
След по-малко от час Назарян седеше в карцера и се възхищаваше на прелестите на живота, куриерът стоеше в готовност до коня си и яростно се чешеше между краката, а Васкойне четеше предназначения за Дийкстра рапорт и поправяше правописните грешки.
Смирено уведомявам Ваше графско превъзходителство, че престъпникът Назарян, осъден за нападение над кралски чиновник на смърт чрез обесване, даде следните показания: по разпореждане на някой си Риенс в деня на юнското новолуние тази година той заедно с двама свои съучастници, елфът-метис Ширу и Ягла, е участвал в убийството на юристите Кодрингер и Фен в град Дориан. Там Ягла е бил убит, а Ширу е убил двамата юристи и е подпалил къщата им. Престъпникът Назарян приписва всичко само на Ширу, твърди, че самият той не е убивал, но вероятно говори така заради страха от обесване. Това, което може да е интересно за ваше графско превъзходителство, е следното: преди да извършат престъплението, тези престъпници, тоест Назарян, Ширу и Ягла са следили един вещер, някой си Гералт от Ривия, който е имал тайни разговори с юриста Кодрингер. Този злодей Назарян не знае по какви въпроси са общували двамата, защото нито споменатият по-горе Риенс, нито полуелфът Ширу не са му издавали тази тайна. Когато на Риенс било съобщено за тези тайни взаимоотношения, той заповядал юристите да бъдат убити.
По-нататъшните показания на престъпника Назарян са следните: съучастникът му Ширу откраднал от дома на юристите документи, които били предоставени на Риенс в Карерас, в кръчмата „При измамника Лисан“. Назарян не знае за какво са се съвещавали там Риенс и Ширу, но на другия ден тримата престъпници се насочили към Бруге и там на четвъртия ден след новолунието отвлекли една млада девойка от къща с червени тухли, в чиято порта били забити месингови ножици. Риенс приспал девойката с магическа напитка, а престъпниците Ширу и Назарян я откарали възможно най-бързо във Верден, е крепостта Настрог. А сега другото нещо от изключителна важност, което докладвам на ваше графско превъзходителство: престъпниците са предали похитената девойка на нилфгардския комендант на крепостта, уверявайки го, че похитената се казва Цирила от Цинтра. Според показанията на престъпника Назарян, комендантът бил много развълнуван от тази новина.