Изпращам написаното по-горе на Ваше графско превъзходителство по специален куриер. Ще изпратя и подробен протокол на разпита веднага щом писарят го препише на чисто. Покорно моля Ваше графско превъзходителство за инструкции как да постъпя с престъпника Назарян. Дали да бъде бичуван, за да си спомни повече подробности, или да бъде обесен публично за назидание?
Васкойне подписа рапорта със замах, запечата плика и повика куриера.
Съдържанието на рапорта стана известно на Дийкстра вечерта на същия ден. А на Филипа Ейлхарт — по пладне на следващия ден.
Когато носещият вещера и Лютичето кон се измъкна от крайбрежния елшак, Милва и Кахир вече доста се бяха изнервили. По-рано бяха чули отгласите от битка — водите на Ина разнасяха звуците на голямо разстояние.
Докато помагаше за свалянето на поета от седлото, Милва видя как при вида на нилфгардеца лицето на Гералт се вкамени. Тя не успя да каже нито дума — впрочем, Гералт също, защото Лютичето стенеше отчаяно и се изплъзваше от ръцете им. Сложиха поета върху пясъка, пъхнаха под главата му сгънато наметало. Милва се канеше да смени пропитата с кръв импровизирана превръзка, но в този момент усети нечия ръка върху рамото си и надуши познатия мирис на пелин, анасон и други билки. Както обикновено Регис се беше появил неясно кога, неясно как и неясно откъде.
— Ще позволиш ли? — каза той, докато вадеше от бездънната си торба медицински препарати и инструменти. — Аз ще се заема с него.
Когато фелдшерът отлепи превръзката от раната, Лютичето застена болезнено.
— Спокойно — каза Регис, промивайки раната. — Това не е нищо. Малко кръв. Просто малко кръв… Кръвта ти мирише хубаво, поете.
И именно в този момент вещерът започна да се държи по начин, за който Милва не бе подготвена. Той отиде при коня и измъкна от прикрепената към седлото ножница дълъг нилфгардски меч.
— Махни се от него — промълви той, заставайки над фелдшера.
— Тази кръв мирише хубаво — повтори Регис, без да обръща внимание на вещера. — Не усещам в нея миризмата на зараза, която при рана в главата би могла да се окаже фатална. Артерията и вените не са повредени… Сега ще почувстваш щипене…
Лютичето застена и бурно си пое въздух. Мечът в ръката на вещера потрепна, заблестя с отразената от реката светилна.
— Ще ти направя няколко шева — каза Регис, като продължаваше да не обръща внимание нито на вещера, нито на меча му. — Дръж се, Лютиче.
Лютичето се държеше.
— Довършвам вече. — Регис се зае да го бинтова. — Простичко казано, до сватбата ще заздравее. Рана точно като за поет, Лютиче. Ще се разхождаш като военен герой с горда превръзка на челото, а сърцата на взиращите се в теб дами ще се топят като восък. Да, истинска поетична рана. Не е като стрела в корема, пробит черен дроб или бъбрек, или разпорен корем с посипали се навън черва… Е, готово. Гералт, на твое разположение съм.
Той се изправи и тогава вещерът с бързо, неуловимо движение допря меча до гърлото му.
— Отдръпни се — каза Гералт на Милва. Регис дори не потрепна, макар че острието леко се допираше в гърлото му. Стрелкинята затаи дъх, виждайки как очите на вещера припламват в мрака с удивителен, котешки блясък.
— Е, давай — изрече спокойно Регис. — Ръгни ме.
— Гералт — простена от земята Лютичето, напълно трезво. — Какво ти става, съвсем ли полудя? Той ни спаси от бесилото… Превърза ми главата…
— В лагера спаси девойката и нас — тихо напомни Милва.
— Мълчете. Не знаете какъв е той.
Фелдшерът не се помръдна. А Милва изведнъж с ужас установи това, което трябваше отдавна да е открила.
Регис не хвърляше сянка.
— Наистина — изрече фелдшерът бавно. — Вие не знаете какъв съм. А е време да узнаете. Казвам се Емиел Регис Рохелек Терзиеф-Годфрой. Живея на този свят от четиристотин двайсет и осем години по вашето летоброене, или шестстотин четирийсет и две години по летоброенето на елфите. Аз съм потомък на претърпели корабокрушение клети същества, озовали се сред вас след катаклизма, който вие наричате Взаимно проникване на сферите. Деликатно казано, минавам за чудовище. Кръвожадно чудовище. А сега попаднах на вещер, който се занимава професионално с изтребването на такива като мен. Това е всичко.