Гералт беше замислен и бесен.
Милва и Лютичето измъкнаха коша и започнаха да ругаят, защото вместо очакваните сомове и шарани, там имаше само дребни рибки.
Вещерът се изправи.
— Елате тук, и двамата! Хвърлете този кош и елате. Искам да ви кажа нещо.
— Връщайте се вкъщи — започна той без встъпления, когато те се приближиха, мокри и вонящи на риба. — На север, към Махакам. Ще продължа нататък сам.
— Какво?
— Пътищата ни се разделят, Лютиче. Стига толкова игрички. Връщай се вкъщи да пишеш стихове. Милва ще те съпроводи през гората… Какво има?
— Нищо. — Милва рязко отметна косите от раменете си. — Нищо. Продължавай, вещерю. Интересно ми е какво ще кажеш.
— Нямам какво повече да кажа. Отивам на юг, на другия бряг на Яруга. През окупираната от нилфгардците територия. Пътят е дълъг и опасен. А аз повече не мога да се бавя. Затова ще тръгна сам.
— Отърваваш се от неудобния багаж? — поклати глава Лютичето. — От прангите на краката, забавящи движението и създаващи грижи. С други думи — от мен.
— И от мен — добави Милва, гледайки настрани.
— Чуйте — каза Гералт, вече доста по-спокойно. — Това е моя лична работа. Съвсем не ваша. Не искам да си рискувате главите за нещо, което касае само мен…
— Това касае само теб — повтори бавно Лютичето. — Никой не ти е нужен. Спътниците ти пречат и забавят движението ти. От никого не искаш помощ. И нямаш намерение да наглеждаш никого. Освен това ти обожаваш самотата. Пропуснах ли нещо?
— Да — отговори ядосано Гералт. — Забрави да кажеш, че ти трябва да смениш празната си глава с такава, в която има мозък. Ако онази стрела беше минала на един цал вдясно, идиот такъв, в този момент гарваните щяха да кълват очите ти. Ти си поет, имаш въображение, опитай се да си представиш такава картина. Повтарям — връщайте се на север, а аз ще тръгна в противоположната посока. Сам.
— Ами тръгвай. — Милва се изправи като пружина. — Да не мислиш, че ще те моля? Върви по дяволите, вещерю. Хайде, Лютиче, да приготвим нещо за ядене. Гладна съм, а като го слушам, ми се повръща.
Гералт се извърна. Зае се да разглежда зеленооките корморани, сушащи крилете си върху клоните на нацвъканите дървета. Изведнъж усети мирис на билки и изруга яростно.
— Злоупотребяваш с търпението ми, Регис.
Вампирът, появил се неясно кога и неясно откъде, не се притесни, а седна до него.
— Трябва да сменя превръзката на поета — каза той спокойно.
— Тогава ходи при него. И стой по-далеч от мен.
Регис въздъхна, явно без изобщо да възнамерява да си тръгва.
— Току-що чух разговора ти с Милва и Лютичето — каза той сериозно. — Трябва да призная, че имаш истински талант да привличаш хората на своя страна. Макар всички да са готови да те следват, ти с лека ръка пренебрегваш и съюзниците си, и приятелите си, които се стараят да ти помогнат.
— Светът се е преобърнал надолу с главата! Един вампир ме поучава как да постъпвам с хората. Какво знаеш за хората, Регис? Единственото, което познаваш, е вкусът на кръвта им. По дяволите, започнах да разговарям с теб ли?
— Светът се е преобърнал надолу с главата — съгласи се вампирът напълно сериозно. — Започна. Може би ще поискаш и да чуеш съвета ми?
— Не. Няма да поискам. Не се нуждая от него.
— Да, съвсем забравих. Не се нуждаеш от съвети, не се нуждаеш от съюзници, ще се справиш и без спътници. Нали целта на похода ти е дълбоко лична, освен това характерът на целта изисква да я осъществиш лично. Рискът, опасностите, усилията, борбата със съмненията трябва да бъдат поети само от теб. Защото всичко това са части от покаянието, изкупването на вината, към което се стремиш. Бих казал, че това е твоето огнено кръщение. Ще преминеш през изпепеляващ, но и пречистващ огън. Сам, самотен. Защото ако някой те подкрепи в това, ако ти помогне, ако поеме върху себе си поне част от това огнено кръщение, тази болка, това покаяние, по този начин ще те ощети. Ще те лиши от част от изкуплението, която принадлежи на теб. Този дълг е само твой и ти не искаш да се разплащаш за него, същевременно задлъжнявайки към други кредитори. Логично ли разсъждавам?
— Удивително трезво! Твоето присъствие ме дразни, вампире. Остави ме насаме с моето изкупление, моля те. И с моя дълг.
— Незабавно — изправи се Регис. — А ти поседи и помисли. Все пак ще ти дам един съвет. Потребността от изкупление, пречистване чрез огнено кръщение, усещането за вина — това не са неща, върху които можеш да имаш изключително право. Животът се различава от банкерството по това, че в него има дългове, които можеш да платиш само ако задлъжнееш към други.