— Върви си, моля те.
— Незабавно.
Вампирът се отдалечи и се присъедини към Лютичето и Милва. Докато сменяха превръзката на поета, всички обсъждаха въпроса какво да похапнат. Милва изтръска дребните рибки от коша и ги огледа критично.
— Няма какво да се умува — каза тя. — Тези дребосъци трябва да се набучат на клечка и да се изпекат на огъня.
— Не — Лютичето поклати превързаната си отново глава. — Това не е добра идея. Рибките са малко, няма да се наядем с тях. Предлагам да направим супа от тях.
— Рибена супа?
— Разбира се. Имаме много от тези дреболийки, имаме сол — започна да изброява с пръсти Лютичето. — Намерихме лук, моркови, магданоз, целина с листа. И котел. Като съберем всичко това, ще получим супа.
— Ще трябват малко подправки.
— О — усмихна се Регис, хващайки торбата си. — Няма проблем. Базилик, пипер, дафинов лист, босилек…
— Достатъчно, достатъчно — спря го Лютичето. — Достатъчно, не ни трябва мандрагора в супата. Добре, да се хващаме за работа. Изчисти рибата, Милва.
— Ти си я чисти! Вижте ги само, мислят си, че щом в компанията има жена, тя непременно трябва да работи в кухнята! Аз ще донеса вода и ще разпаля огън. А с тези виюни се занимавайте вие.
— Това не са виюни — каза Регис. — Това са кленове, бабушки, бибани и платики.
— Ха! — не издържа Лютичето. — Значи разбираш и от риби?
— Разбирам от много неща — отвърна спокойно вампирът, без гордост в гласа. — Учил съм това-онова.
— Щом си толкова учен — Милва духна още веднъж в огъня, после се изправи, — тогава изкорми научно тази риба. А аз отивам за вода.
— Сама ли ще носиш пълния котел? Гералт, помогни й!
— Ще се справя и сама — изсумтя Милва. — Не ми трябва неговата помощ. Той си има свои, особени дела, не бива да му се пречи!
Гералт се извърна, правейки се, че не ги е чул. Лютичето и вампирът се заеха сръчно да чистят дребните рибки.
— Редичка ще е тази супа — отбеляза Лютичето, слагайки котела над огъня. — Нямаше да е зле да има някоя по-едра рибка.
— Тази ще свърши ли работа? — Измежду върбите неочаквано се появи Кахир, хванал за врата трифунтова щука, която все още мяташе опашка и помръдваше хрилете си.
— Охо! Ама че красавица! Откъде я намери, нилфгардецо?
— Не съм нилфгардец! Аз съм от Виковаро и се казвам Кахир…
— Добре, добре, това сме го чували вече. Откъде намери щуката, попитах?
— Направих си въдица, а като стръв използвах жаба. Хвърлих я в един дълбок вир близо до брега. Щуката веднага клъвна.
— Само специалисти — поклати бинтованата си глава Лютичето. — Жалко, че не предложих да ядем бифтек, със сигурност щяхте да домъкнете отнякъде една крава. Е, да се задоволим с това, което имаме. Регис, сипи всички дребни рибки в котела заедно с главите и опашките. А щуката трябва да се приготви както трябва. Умееш ли, нилф… Кахир?
— Умея.
— Тогава да се хващаме за работа. Гералт, по дяволите, дълго ли още смяташ да седиш с обидена физиономия? Изчисти зеленчуците!
Вещерът послушно стана и се приближи, но демонстративно седна по-надалеч от Кахир. Още преди да успее да каже, че няма нож, нилфгардецът — или виковарецът? — му подаде своя, като извади друг от ботуша си. Гералт го прие, като благодари навъсено.
Съвместната работа им спореше. Пълният с рибени дреболийки и зеленчуци котел скоро забълбука и се покри с пяна. Вампирът ловко събра пяната с издяланата от Милва лъжица. Когато Кахир изчисти и наряза щуката, Лютичето хвърли в котела опашката, перките, гръбнака и зъбатата глава на хищника, и разбърка.
— Мням, мням, ама че аромат. Когато всичко се свари както трябва, ще го прецедим, за да изхвърлим непотребното.
— През партенките ли? — намръщи се Милва, която дялаше поредната лъжица. — Как смяташ да прецеждаш, като нямаме решето?
— Но, скъпа Милва — усмихна се вампирът, — не може така! Това, което го нямаме, лесно ще го заменим с нещо, което имаме. Всичко е въпрос изключително на инициативност и позитивно мислене.
— Върви по дяволите с тези учени приказки, вампире!
— Ще я прецедим през ризницата ми — каза Кахир. — Не е проблем, после ще я измия.
— Измий я и преди това — каза Милва. — Иначе няма да ям тази супа.
Прецеждането протече успешно.
— Сега хвърли в отварата щуката, Кахир — разпореди се Лютичето. — Ама че аромат, мням, мням. Не слагайте повече дърва, нека само къкри. Гералт, къде си тръгнал с тази лъжица? Сега не трябва да се бърка.
— Не викай. Не знаех.
— Незнанието не е оправдание за необмислените действия — усмихна се Регис. — Ако не знаеш нещо, ако се съмняваш в нещо, е полезно да потърсиш съвет…