— Млъкни, вампире! — Гералт стана и се извърна. Лютичето изсумтя.
— Вижте го него. Обиди се.
— Такъв си е той — каза Милва, нацупвайки устни. — Дрънкало. Когато не знае какво да прави, започва да дрънка или да се обижда. Още ли не сте усетили?
— Отдавна — изрече тихо Кахир.
— Да добавим пипер. — Лютичето облиза лъжицата, млясна. — Още малко сол. А, сега е точно както трябва! Да свалим котела от огъня. По дяволите! Горещ е. Нямам ръкавици…
— Аз имам — каза Кахир.
— А на мен не са ми нужни. — Регис хвана котела от другата страна.
— Добре. — Поетът избърса лъжицата в панталоните си. — Е, компания, заповядайте. Да ви е сладко! Гералт, специална покана ли чакаш? С херолд и фанфари?
Всички насядаха плътно около сложения върху пясъка котел и дълго време се чуваше само благовъзпитано посръбване. След като течността намаля наполовина, започна предпазливото търсене на късчета щука, и най-накрая лъжиците застъргаха по дъното на котела.
— Как се натъпках — изпъшка Милва. — Не беше глупава идеята за тази супа, Лютиче.
— Наистина — съгласи се Регис. — Какво ще кажеш, Гералт?
— Ще кажа „благодаря“. — Вещерът се изправи с усилие и помасажира коляното си, което отново беше започнало да го наболява. — Достатъчно ли е? Или са необходими фанфари?
— С него винаги е така — махна с ръка Лютичето. — Не му обръщайте внимание. Имате късмет, че не ви се е случвало да сте с него, когато се кара с неговата Йенефер, бледоликата красавица с абаносовите коси.
— По-дискретно — напомни му вампирът. — И не забравяй — той си има проблеми.
— Проблемите трябва да се разрешават. — Кахир потисна оригването си.
— Да — каза Лютичето. — Но как?
Милва изсумтя и се настани по-удобно върху горещия пясък.
— Вампирът е учен. Той трябва да знае.
— Въпросът не е в знанията, а в умението да се оцени ситуацията — каза спокойно Регис. — А когато се оцени ситуацията, се стига до извода, че си имаме работа с неразрешими проблеми. Цялото това начинание няма никакви шансове за успех. Вероятността да се намери Цири е равна на нула.
— Не може така — подигра се Милва. — Трябва да се мисли позитивно и инициативно. Както със ситото. Ако го няма, заменяме го с нещо друго. Така мисля.
— До неотдавна — продължи вампирът — вие смятахте, че Цири е в Нилфгард. Отиването дотам и освобождаването й или отвличането й изглеждаше като непосилно за вас начинание. Сега, след заявлението на Кахир, ние изобщо не знаем къде се намира Цири. Трудно е да се говори за инициативност, когато нямаш представа в коя посока да поемеш.
— Тогава какво да правим? — попита Милва. — Вещерът се е заинатил, върви все на юг…
— За него страните на света нямат особено значение — усмихна се Регис. — Все му е едно накъде ще се движи, само и само да не бездейства. Типично вещерски принцип. Светът е пълен със Зло, затова е достатъчно да вървиш накъдето ти видят очите и да унищожаваш срещнатото по пътя Зло. И по този начин да служиш на Доброто. Останалото ще си дойде само. Или иначе казано: пътят е всичко, целта — нищо.
— Глупости — възрази Милва. — Нали целта му е Цири. Как така, тя да не е нищо?
— Пошегувах се — каза вампирът, вторачен към все още седящия с гръб към тях Гералт. — При това не особено тактично. Моля за извинение. Имаш право, драга Милва. Целта ни е Цири. И тъй като не знаем къде се намира, има смисъл в това да узнаем къде е тя и да планираме действията си съобразно тази информация. Както разбирам, проблемът при Детето на Изненадата е в това, че тя кипи от магия, предопределение и други свръхестествени елементи. А аз познавам някой, който се ориентира чудесно в тези въпроси и със сигурност може да ни помогне.
— Ха! — зарадва се Лютичето. — Кой е той? И къде е? Далеч ли е?
— По-близо, отколкото е столицата на Нилфгард. По-точно казано — съвсем наблизо. В Ангрен. От тази страна на Яруга. Говоря за друидския кръг със седалище в горите на Каед Дху.
— Тръгваме незабавно!
— А някой от вас смята ли за нужно да узнае моето мнение? — нервира се най-накрая Гералт.
— Твоето мнение? — обърна се към него Лютичето. — Та ти нямаш никаква представа какво да правиш. Дори супата, която изсърба преди малко, дължиш на нас. Ако не бяхме ние, щеше да си вървиш гладен. Ние също, ако бяхме чакали да проявиш инициатива. Този котел супа е резултат от колективни действия. Ефект на съвместната дейност на група, обединена от обща цел. Разбираш ли това, приятелю?
— Как да го разбере? — намръщи се Милва. — Той само едно знае — „аз“, та „аз“. Сам. Самотен. Вълк-единак! Веднага се вижда, че не е никакъв ловец, не е привикнал с гората. Вълците не ловуват сами! Никога! Вълкът единак е глупава градска измишльотина. Но той не разбира това!