— Не искам да съм сама.
— Само това ли?
— Това не е малко.
Мистле прехапа устната си. Но преди да успее да каже каквото и да било, те чуха свистене. Двете скочиха на крака, изтръскаха игличките от себе си и побягнаха към конете.
— Започва забавление — каза Мистле, като скочи на седлото и измъкна меча си. — От онези, които от известно време насам обичаш повече от всичко на света, Фалка. Не си мисли, че не съм забелязала.
Цири озлобено сръчка коня с пети. Понесоха се стремително по склона на дерето, вече чувайки дивите крясъци на останалите Плъхове, изскачащи от храсталака от другата страна на пътя. Капанът на засадата беше изщракал.
Частната аудиенция наближаваше края си. Ватие де Ридо, виконт Бидон, шеф на военното разузнаване на император Емхир вар Емрейс, напусна библиотеката, покланяйки се на кралицата на Долината на цветята много по-почтително, отколкото придворният етикет изискваше. Същевременно поклонът беше много предпазлив, а движенията на Ватие — отмерени и сдържани; имперският шпионин не изпускаше от поглед двата оцелота, легнали в краката на владетелката на елфите. Златооките котки изглеждаха сънени и лениви, но Ватие добре знаеше, че те не са играчки-талисмани, а зорки стражи, готови за миг да превърнат в кърваво месо всеки, който опита да се приближи до кралицата повече, отколкото изискваше протоколът.
Францеска Финдабаир, наричана също Енид ан Глеана, Маргаритката от Долината, изчака вратата след Ватие да се затвори, и погали оцелотите.
— Можеш да се покажеш, Ида — рече тя.
Ида Емеан аеп Сивней, елфическа магьосница, свободна Aen Seidhe от Сините планини, скрита по време на аудиенцията със заклинание за невидимост, се материализира в ъгъла на библиотеката и поправи роклята си и червеникавите си коси. Оцелотите реагираха само с по-широко отваряне на очите си. Както и всички котки, те виждаха невидимото, и беше невъзможно да бъдат излъгани с такова просто заклинание.
— Вече започва да ме дразни този парад на шпиони — каза язвително Францеска, като се настани по-удобно върху абаносовото кресло. — Хенселт от Каедвен наскоро ми изпрати „консул“. Дийкстра изпрати в Дола на Блатхан „търговска мисия“. А сега и самият супершпионин Ватие де Ридо! А, а преди това тук се навърташе Стефан Скелен, Великият имперски Никой. Но не му дадох аудиенция. Все пак аз съм кралица, а Скелен — никой. Макар и с длъжност, но никой.
— Стефан Скелен — изрече бавно Ида — беше и при нас, и там му провървя повече. Разговаря с Филавандрел и Ванадайн.
— И подобно на разговора на Ватие с мен, ги е разпитвал за Вилгефорц, Йенефер, Риенс и Кахир Мавр Дифрин аеп Кеалах?
— Наред с други неща. Ще се учудиш, но повече го интересуваше оригиналната версия на пророчеството Ithlinne Aegli aep Aeyenien, особено частта, в която се говори за Aen Hen Ichaer, Старата кръв. Интересуваше го също Tor Lara, Кулата на чайката, и легендарния портал, свързвал някога Кулата на чайката с Tor Zireael, Кулата на лястовицата. Това е толкова типично за хората, Енид. Разчитат, че веднага, още след първата им дума, ще им разкрием загадки и тайни, които самите ние се опитваме да разрешим от стотици години.
Францеска вдигна ръката си и се вгледа в пръстените си.
— Интересно — каза тя, — знае ли Филипа за странните интереси на Скелен и Ватие? И на Емхир вар Емрейс, на когото и двамата служат?
— Би било рисковано да предположим, че не знае — Ида Емеан хвърли бърз поглед към кралицата, — и да скрием каквото знаем от Филипа и от цялата ложа на съвещанието в Монтекалво. Това може да ни представи в лоша светлина… А нали държим ложата да бъде създадена. Искам на нас, елфическите магьосници, да ни вярват, а не да ни подозират в двойна игра.
— Работата е там, че ние наистина водим двойна игра, Ида. И донякъде си играем с огъня. С Белия пламък на Нилфгард…
— Огънят изпепелява — Ида Емеан вдигна към кралицата своите удължени от яркия грим очи, — но и пречиства. През него трябва да се премине. Трябва да рискуваме, Енид. Тази ложа трябва да бъде създадена и да започне да действа. В пълния си състав. Дванайсет магьоснички, сред които и онази, за която говори пророчеството. Дори и това да е игра, да заложим на доверието.
— А ако е провокация?
— Ти познаваш по-добре замесените личности.
Енид ан Глеана се замисли.
— Шеала де Танкарвил — каза тя най-накрая — е заклета отшелничка, няма никакви връзки. Трис Мериголд и Кейра Мец имаха връзки, но сега и двете са емигрантки, крал Фолтест прогони всички магьосници от Темерия. Маргарита Льоантил се интересува само от своето училище и от нищо друго. Разбира се, в настоящия момент последните три се намират под силното влияние на Филипа, а Филипа е загадка. Сабрина Глевисиг няма да се откаже от политическото влияние, което запазва в Каедвен, но няма да предаде ложата. Прекалено я привлича властта, която ложата дава.